Ми живей заради детето , пък то всичко си идва на мястото - колелото се върти - докато го приемаш като каторга , ще е така. Приеми го като удоволствие за това което обичаш. Успех.

Ами и аз съм дете.Знам какво е родиителите ти да се карат.Живеем в скапаната София и да ти кажа,няма нищо хубаво.Децата са разглезени и започват да се мислят за едва ли не богове,защото живеят в София.Не ги интересуват чуствата на другите и за това не им пречи да им се подиграват,ако нямат баща адвокат и майка финансист(или нещо си там)Ходиш вечер със страх,че някой може да те нападне.Мръсно е,че чак ти се повдига.И все пак си изграждаш самочуствие.Но на доста висока цена.Някой деца който са на по 13 започват да правят секс(аз това не го разбирам) Знам,че съм дете и едва ли съветът ми е един от най-добрите,но погавори със жена си за детето,за София и най вече за нея.Кажи й всичко това което си написал и да се надяваме да е разбрала.Успех :)

Аз съм жена.И напрваво немога да повярвам как може да има такава жена.Та то всяка жена търси това- семеен уют, човек който да я обича, романтика забавления....деца!!!А тази искала живот в София аз всеки ден съм в този град.Немога да го понасям.Попринцип живея в провинцията- и да по-малко има работа но живота е по-добър.Тя какво иска тва дете да се прибира от училище и да го пребият ли?Какви ли не хора няма на този свят.Ако можеш по-добре напусни тази жена не си трови живота.Недей да напускаш работа с тази криза в момента е много страшно.Знам че при раздяла майката поема отговорноста за детето.Но смятам че при един съдебен просец ти ще имаш по-голяма вероятност да го запазиш при теб(детето си) защото имаш работа и дом, а тя няма нито работа нито място където да го гледа.Знам че съм няква тинейджърка и сигурно не ти пука за мнението ми но помисли.Успех

Пич, вземи се в ръце! Баси ... Жената е енергетичен вампир ... Ще те скапе и детето ти ще скапе ... Вземи и потърси в Мрежата по въпроса - и се оправяй овреме. От опит го знам и ти казвам! Аре! Жив и здрав да си да си пребориш грижата!

Потърси психолог, психотерапевт, психиатър, а най-добре и трите - сам няма да се справиш. Жената не като да е луда, но определено й липсват някои неща (напр. да си задава въпроса как изглежда отстрани), а други й идват в повече (мания за кариера, което е за сметка на емоционалното богатство на отношенията с теб и детето). Ти сигурно също вече наближаваш ръбчето (засега малкото, не големия ръб). Ако искате детето ви да е здраво...

Вижте господине , няма какво да ви се реве , веднъж се живее и всеки трябва да бъде щастлив , след като не се разбирате със съпругата си за тази цел има разводи , няма смисъл да се измъчвате, щастието потърсете другаде и ще го намерите . Не бива да живеете в този омагъосън кръг! Аз бях така преди време , много сили и жертви направих , но си реших проблема със съпруга ми, успех ви желая.

трябва да си направиш табличка с положителните и отрицателните неща за семейството си и ако наделеят отрицателните ти преценяш как би искал да живее детето ти в среда само в кавги и неприятности ти помисли

Не спирай алкохола. Пий сутрин, пий на обед, пий вечер. Въобще, когато имаш възможност се напивай. Никой не може да ти дава наклон на хуя. Еби им майката на всички и пак се напий! Това мой съвет като баш алкохолик. Няма да живея с белите орли. Ебал съм му майката. Пия с поводи и без поводи! Пий приятелю, пий!

започни да спортуваш, не отвреме на време, а редовно, каквото и да е, но да е в точно определени дни, намери си някого за компания, почети повече за това как влияе спорта и ще ти бъде приятно да го усетиш. Прочети повечко за това как руши алкохола тялото ти и си помисли дали си струва да продължаваш да пиеш изобщо. Намери си постоянно някакво занимание, приятно, което да замести напиването.

Необходимо е въобще да не пиеш, ако пииваш малко няма да можеш да спреш и ще повтаряш пак същото

Бих те посъветвал да спреш пиенето изобщо... по-лесно ще ти е. Иначе ако тръгнеш да пиеш рядко и по малко... ще ти е мн трудно и рано или късно пак ше му отпуснеш края.. Искрено се надявам това при теб да не е така, ама аз така почнах да пия 6ти 7ми клас... и тогава някак не ми действаше толковяа зле.. ама после зех май малко да се излагам и се ядосах, спрях да пия за 2 години може би... ама постепенно от уж само за наздраве и пак се натрясках и пак изцепки... и изобщо съм забелязал че алкохола доста си ми влияе на поведението. Ся се опитвам изобщо да не пия... даже и малко... и не ми се пие и се чужствам мн добре :) Ама съм сигурен че ако седна и ... :)

според мен това,4е си нещастна с това момче,което не искаш да нараниш те кара да се чувставаш така..за това няма какво да мислиш...обясни му как се чувстваш,а той ако наистина държи на теб ще те рабере,ако не ,майната му...тва е...кажи му,че не го заслужаваш,че причината не е в него и такива..неща,а като се разделите ще виждаш света по различен на4ин ;)

Аз бях в подобен период! Реших да не споделям с никой как се чувствам,но една моя приятелка видя,че ми е много тежко,че нямам сили да живея и ме помоли да и споделя и аз от моя страна много дълго отказвах,но тя ме пречупи!Споделих абсолютно всичко,че се чувствах пренебрегната,отчаяна,използвана,САМА.Приятелката ми обаче ме разбра поговори с мен каза ми,че трябва да намеря сили да живея заради хората който ме обичат и ценят.Така,че моя съвет е да споделиш с най-близкия си човек,той ще те разбере и съответно ще ти помогне! Надявам се поне малко да помогна :) Намери сили и продължи напред! :)

Здравей! Ако сравня мойто положение с твойто това определено ще са силни думи,но при положение че сам на 14 е разбираемо.Аз вече със сигурност отивам на далече,на около 150 км от "моя" град в друго училище и с радост се махам от тук.Лошото донякаде е че през последния месец се запознах с нови хора от тук и може да ми липсват,но няма да ме откажат от това да отида надалеч.

Хей! Силни думи... По-едно време и аз бях така и един ден един човек ми каза "стЕгай се брат" тогава не осъзнавах какво се случва, но намерих сили в себе си и приятелите ми помогнаха. Не се съмнявам, че те предстоят страшно много хубави моменти :) А със сигурност живота ще те пречупи ако му се оставиш за това смело напред и няма да се предаваш ... следвай мечтите си :) (ах колко банално звучи, но всъщност това е истината!) :)