Здравейте.За прив път се обръщам за съвет към някого и за пръв път изказвам вътрешните си тревоги...От дълго време потискам у себе си един постоянен хаос от болка и вече имам нужда да споделя и да опитам на намеря пътя към щастието си.Намирам се в един важен етам от живота си,предстои ми да започна студентски живот,далеч от родния град,приятелите и семейството...толкова ли е странно,че копнея с цялото си същество за този момент?! Тук се чувтвам ужасно самотна и наразбрана....космично нещастна....И това не е било така винаги,имах си безбройните моменти на щастие,и още ги имам...но някак не е същото,някак не съумявам да ги изживея. Имам приятел,но този факт ме прави още по-нещастна.Не го обичам вече (ако изобщо някога съм го обичала) Не изпитвам нужда да го виждам,да ме докосва....ако мога бих избягала далеч от него...Но не мога да го зарежа...страх ме е как ще реагира,страх ме е че ще разбия сърцето му.Подяволите познвам го от цяла вечност,не искам да страда....но защо трябва да жертвам себе си,защо трябва да продалжавам да се давя в нещастие?! Какво да правя?!Имам чувството,че умирам бавно....и искам това да спре.Искам обратно смеха си,искам пълноценния си живот.Подяволите аз съм едва на 19г....рано е живота да ме пречупва.

болка самота нещастие