съмнявам се да е чак толкова голям проблема, колкото го изкарваш. нали знаеш, че на всеки човек все му се струва, че той е прав, че той върщи най-много работа, че все към него се отнасят несправедливо... според мен годините на съжителстване са си казали думата, нормално е да се карате. за магиите наистина е глупаво според мене, но пък щом тя си ги пие и теб не те кара, какво те бърка? не знам, според мене останете си заедно, нищо не ти е виновна женицата, нито пък ти си виновен за нещо...

Какво правиш там? Какво те задаржа при нея? Казваш, че за нищо не става а се навираш в...... Не се примирявай и не свиквай с това положение Живота все пак етвой а това беше моето мнение Успех ти желая!!!!

Научи се да казваш "НЕ". Когато не желаеш да правиш нещо, кажи кратко и ясно "НЕ". Никога не позволявай да те въвличат в обсъждане на твоето "НЕ". Ако настояват да даваш обяснения, защо си казал "НЕ", ти ги обвини, че са малоумни и че немогат да разберат изречение, което се състои само от една дума - "НЕ". Ако продължават да мрънкат, просто се премести в друга стая или излез. Много важно правило - кажеш ли "НЕ", никога, ама никога не казвай "ДА", дори да ти зависи живота от това.

Всеки прави това, от което има някаква полза( в никакъв слу4аи само материална). Хората се отнасят с нас, както ги нау4им. Съвет не мога да ти дам. Само ти си знаеш, какво ти е, но помисли за това. Има много книги по темата - на мене ми помогнаха идеите на Луиз Хеи, Джон Кехоу, Филип Макгроу и др. УСПЕХ!

Здравей, като грудам какво си писал то най добре си тръгвай веднага, а не чакай. Хубаво че нямате деца, защото аз съм в подобно положение и още се чудя, сам разбираш. Успех.

виж кво ше то кажа брато, от скоро живея при дядо ми и баба ми на 86 и 81 години, баба ми е подобна направо същата чума (че и на възраст, но друга тема..) и ще ти кажа с мои думи какво би ти казал дядо ми - БИЙ И ШУТА ДОКАТО Е ВРЕМЕ ДА НЕ СЕ ОПЛАКВАШ ТАЙНО ПОСЛЕ НА ВНУЦИТЕ СИ........

От автора: Тези мои "приятели" са толкова глупави, че дори не могат да осъзнаят вината си-често ме питат защо вече не им обръщам внимание и не искам да съм с тях. Въпросът към последния писал е наистина ли смяташ, че и по-късно ще съм самотен? Нима съм го заслужил? Защо от 30 човека всеки си има поне по един човек, който да му помага и уважава, а аз нямам? Защо не получавам отсреща това, което заслужавам, а точно обратното? Просто не мога да намеря подходящи хора за мен и това е. Но защо пък да не погледна към по-добро бъдеще, въпреки простотията на връстниците ми?

Пич, не знам дали ще прочетеш това. Истината е, че доста съм чел и аз такива изповеди. И аз на времето съм бил и от двете страни - и хулиган и жертва. Накратко, от това което си писал, мисля, че сме еднакви, така че ще кажа няколко неща. Първо, не се тревожи, знам, че и други тук си дадоха мнението, но за разлика от мен, те надали са били в ситуации, в които аз съм бил. Сега съм горе-долу пред завършване на университета, но когато бях малък съм имал не малко проблеми. Истината е, че винаги си сам, както някой по-горе е писал, прав е също и за едното дете в семейството, прав е и онзи, който казва, че омразата е полезна, ако можеш да я контролираш. Но ще ти кажа нещо, което те тук не са ти написали. Приятели и момичета, които да те обичат няма и да намерих по-късно. Ще ти дам само 2 доказателства, ако въобще прочетеш какво съм ти написал. Първо навремето аз също имах приятели, даже вярвах, че са добри, сега те не само не ме търсят, но и ги виждам колко тъпички останаха спрямо мен. Докато аз уча и се развивам, те изостават. Това важи и за момичетата и за момчетата. Второ, не си мисли, че всичко е такова, каквото изглежда, много често тези, които ти изглежда, че са приятели, не могат да се траят, но намират някакъв общ език за периода, в който нещо ги свързва. Казвам ти го като човек който е хрантутил приятели, давал им е дребни суми на заем, помагал им е с уроците и т.н., а ответна файда йок. Та това ми е мисълта, не се кахъри, дори и да не беше скъсал връзката с твоите приятели, те рано или късно щяха да го направят, това е животът. Завистта при българина е страшна. Пък и не само при него. Такива примери мога да ти дам, че свят ще ти се завие. Много по-брутални и в преносен и в буквален смисъл. Но няма нужда. Ти, ако четеш това, си разбрал, че не ти говоря наизуст. Просто приеми, че така стават нещата в живота. И да не ти пука. Както те те използват, ги използвай и ти.

От Анти-омразата: Това не е енергия, както твърдиш, а начин за използването на енергията. Саморазрушителен начин. Никой, който е мразил силно, не е свършил добре: справка Хитлер и Сталин и т.н. Ти не трябва да мразиш съучениците си, защото те са по-тъпи от теб, по-луди от теб, по-неориентирани от теб за живота. Не само, че не трябва да ги мразиш, но трябва и да ги съжаляваш, защото те са лузъри, но още не го знаят. В живота по-вероятно е ти да бъдеш човека с парите и с красивите жени, отколкото те. Имай в предвид, че реалния живот не е измисленото училище, за което, между другото цяла Европа ни се подиграва. В реалният живот, те ще са непрокопсаници. В реалният живот, те са никои. Няма нужда да ги наказваш, защото те се самонаказват достатъчно успешно.

От автора: Иска ми се да им го върна без те да разберат, но това няма как да стане. Направо ми иде да взема един пистолет и да ги застрелям, но ако го направя трябва да убия и себе си, а не си струва, защото, както споменах вече, съм свестен и дори в някои отношения съм уникален. А и нашите ще се побъркат. Мъча се да не обръщам много внимание на споменатите в изповедта неприятности, да забравя всичко, но не мога. Все пак съм в един клас с дразнителите и ги виждам всеки ден. А има цели две години, докато се разделим и даже не знам дали спед това ще ги забравя. Някой казват, че много хора са минали по моя път, а пък като гледам съм само аз-всички, които познавам имат най-малко един добър приятел, а повечето се сближиха и с хора от противоположния пол. За мен свестните момичета са само мит-не че ги няма, но просто не познавам такива. Повето тийнейджърки гледат глупости от типа кой какви дрехи носел, кой по-големи мускули имал и др., а не гледат характера. Ходят с някакви гъзари, които се правят на голяма работа, а всъщност нищо не представляват, и после се оплакват-момчетата са говеда, момчетата са не знам какво. А мен никоя не ме е погледала-да не е луда. Все пак съм оптимист в това отношение, макар че не мога да си представя как ще разбера коя е подходяща за мен. Объркан съм, в главата ми се въртят какви ли не неща, но ще чакам още коментари и ще реша какво да правя.

От третия коментирал: Глупости - омразата била саморазрушителна... Омразата е чиста енергия! Но трябва да се научиш да я контролираш. Тя е като водата в язовира - натрупваш я и когато ти е нужна, насочваш я под огромно налягане към този, когото трябва да унищожиш. Ако я канализираш под форма на секс, общуване с познати или дори споделяне - губиш енергията и в решителния момент нищо не можеш да направиш. До автора на изповедта: испанците имат една поговорка - "Отмъщението е блюдо, което се консумира студено". Т.е. - не се поддавай на моментни импулси. Изучи внимателно слабите места на т.нар. си "приятели", защото всеки човек има такива. Може да го е страх от нещо, да го е срам от нещо, да иска силно нещо или да обича някого, било то човек или домашен любимец... Обмисли внимателно и хладнокръвно отмъщението си и удари така, че жертвата дори да не разбере от къде и е дошло, но да бъде срината. Тогава ще изпиташ истинско удоволствие, а между другото можеш да се забавляваш с потърпевшия, като му съчувстваш привидно и събираш информация за следващия си удар :)))

От автора: Прав си. Не е хубаво да мразя, но те толкова ми опънаха нервите, че вече не знам какво да правя. Често се питам "Трябва ли от добро и съвестно момче да се превърна в изрод?" и "Трябва ли да направя някоя глупост, за да ме разберат.

Аз съм този с първият коментар. Недей да мразиш никого! Омразата е ужасно енергоемко, саморазрушително нещо! Забрави за омразата! Да ги мразиш, значи да си загубил битката с тях предварително. Злите сили точно това искат от теб: да те изкарат извън нерви. Покажи, че си по-силен от тях и не се поддавай на първосигнални емоции. Само така, един ден може и да спечелиш уважението им.

От автора: Аз вече ги мразя вътрешно, но защо си мислят, че всички са като тях и че аз вечно ще им търпя глупостите. Аз много ги търпях-около 2 години, но спрях да им обръщам внимание, казах им, че повече не желая да ме търсят и да ми обръщат внимание, обаче те си продължават-все едно нищо не е станало, нищо не са ми направили. Ако някой има нахалството да ме удари, ще кажа на класната-може да помогне нещо. Не мисля, че егото ми е високо, но ме дразни фактът, че те ме смятаха за свой роб и се мислеха за нещо по-голямо от мен, а не е така. Всеки има право сам да решава какво да прави, а не някой да се мъчи да му налага мнението си. Не съм сигурен, че до 12 клас ще се променят, защото те от 8-ми са си такива и се държаха по същия начин с мен. Проблемът е, че аз винаги съм ги разбирал, а те мен-никога. Смятаха, че съм някаква топка и че могат да правят каквото си искат с мен. В учението не че съм добър, но уча колкото мога-в някои области съм с по-висок успех, в други-с по-нисък, но не съм мислел за гореспоменатите клубове

Ти в ред ли си, момче? Какви "приятели", какви 5 лева?!? Не си ли чувал поговорката, че "няма вечни приятели, има вечни интереси"? Т.нар. "приятели" са хора, които просто те използват и ти правят компания, докато имат полза от тебе. Но започнеш ли да защитаваш собствените си интереси, а техните - само доколкото съвпадат с твоите, веднага си намират друга наивна жертва. Колкото по-рано се научиш да мразиш вътрешно абсолютно всички и на никого да не се доверяваш, толкова по-лек и успешен ще бъде животът ти. Естествено, не бива да го показваш. Външно бъди учтив и усмихнат, стимулирай загриженост и съпричастност с проблемите им, но никога не забравяй, че си САМ срещу света и на твоя страна са единствено родителите ти (ако си единствено дете, иначе и те могат да те предадат). На никого не се доверявай, с никого не споделяй какво те вълнува истински и никога не позволявай на никого да разбере какво желаеш и от какво се страхуваш. Тогава никой няма да може да те манипулира и управлява, сам ще си господар на живота си и винаги ще постигаш целите си. За "приятелите" си мисли като за акции. Всеки приятел има начална цена - трябва да направиш нещо, за да го спечелиш. Всеки придобит приятел носи малки дивиденти - създава ти положителен имидж, запознава те с нови хора, източник на информация е... Цената на приятелите се променя с времето, в зависимост от техните успехи или провали в живота, също като при акциите на фирмите. Всеки приятел има и ликвидна стойност - когато ти е доверил тайните си, можеш да злоупотребиш с тях и да получиш нещо съществено, но еднократно, след това той няма повече да те смята за приятел. Инвестирай време и сили в създаване на добър пакет "приятели", управлявай инвестицията си разумно и ще живееш безгрижно :)