Голямо обяснение му дръпна......... на твоите години е нормално да има трепет , ама чак любов - Повярвай когато се появи просто ще знаеш и няма да има съмнения.

Еми защо да не е?Ако не спираш да мислиш за нея,да се събуждаш с мисълта че ще я видиш си е чиста любов.

Ако не му кажеш, начи няма смисъл... само ще си блъскаш главата напразно и това, че притискаш чувствата си в себе си ще те измъчва постоянно. По добре си излей сърцето, пък каквото стане - стане. Ако ти се изсмее, значи е някав глупак който не заслужава твоето внимание! :)

според мен твърде бегло го познаваш зада му признаеш.жегни го,нали знаеш,зарибявката винаги е най сладка,започни да се гласиш,да излгевдаш добре,търси някакви общи теми да го заговориш,че да ти обърне внимание,питай го нещо по специалността от която разбира,усмихвай се загадъчно,дай му да се разбере че го харесваш.ако му кажеш,толкова ще го стреснеш,че не е истина.а и се губи момента в който той тръпне като се сети за готините погледи които му пращаш и за изреченията с таен подтекст и т.н. надявам се да се получи нещо и успех :)

Здравейте...аз преживявам подобна ситуация...но заради детето няма да си разваля брака

Разговаряйте, това е ключът. Само откровените разговори могат да ти отговорят на всички въпроси. И вземете заедно решение. Ако си с него само заради детето, то ще порасне и поеме пътя, а ти ще си стара и сама. Ако разясните отношенията си дали искате да сте двойка или напротив, колкото по-рано по-добре.

давай напред.Живота е за да се живее.Не можеш да си губиш времето с мислене.Тарси щастието.То е някаде там.

:) познато чуство.Преминал съм през съвсем същото.Единствената разлика е в това,че не съм жена.Както и да го вартиш,както и да го сучиш в крайна сметка ще разбереш че без любов не се живее.:) въпрос на време е .На мене ми бяха нужни 7 години за да го проумея.В името на детето,в името на родителите и в края на краищата остава изгубеното време.Нещата в този живот или се получават или не.Средния вариянт е пълна загуба на време.

Аз съм на 14 и нямям много опит с тези работи но според мен най добре е да следваш сърцето си живота е толкова кратък за да го пропилееш с човек който не обичаш а детето ще си вземеш а ако не сега като поотрасне ще те разбере;];] успех!

най добре за теб ще е да се разделите :) казвам го от личен опит

И аз минах през това,но се справих.Щях да си разбия живота и този на детето ми.Седни и помисли какво те дразни в мъжът ти и защо си безразлична вече към него.След това си спомни това което те е очаровало и поговори с него.Нормално е да се чувстваш по този начин.Слава Богу аз не направих грешната стъпка,не изневерих. опитай се да погледнеш нещата от страни,може би и мъжът т иго усеща и това го наранява.

Според мен по-добре е да се разделите а не да се мъчиш цял живот !

Той хомо ли е? Ако не е се откажи. Ако да , напред! ;)

не че съм хомосексуалист но щом се обичат здраве да е

Без значение кой си и по какво си падаш винаги има риск щом доверяваш сърцето си на друг човек. Имаш не по-лош шанс от всеки друг да намериш любовта,така че-давай!