той не че има високо его...даже си е напълно нормално... Ако се стигне до физ.саморазправа търси полицията,директори,учители... в останалите случаи... добре, разбрах че в учението си добър - някакъв математически,литературен клуб, дебати?

Здравей, На твоята възраст и аз имах подобни проблеми с кретенията на болшинството. Накратко, свестните хора ни отхвърлят, защото сме малцинство. При 17 годишните пубери, това е още по-силно изразено, защото в повечето случай, при тях половата система се развива много по-бързо от централната нервна. Така се получават такива кретени, мислещи с грешната глава. Не се притеснявай, до 12 клас ще го израстат и тогава вероятно ще станете по-добри приятели, докато живота ви раздели на различни посоки. Истината е, че не ти си слабакът, а те. Затова, опитай се да ги разбереш, направи някакви компромиси, смири се, смачкай си нараненото его малко повече и помни, че високото его е голям недостатък, който може да те подведе много сериозно.

Не разбирам....защо в живота се случва така....отдаден си изцяло на човека до себе си....и в крайна сметка се оказва, че си направил истинска грешка, за която ще плаща най-скъпото на този свят-детето....бащата на моята дъщеричка...след като поиска да е сам и ни остави при родителите ми си се върна в апартамента, които заедно ремонтирахме дори седмици преди да родя...идва да я види на две, три седмици веднъж...сега като чета тази история, ми става още по-тъжно, че има и други хора,които страдат като мен...има мъже, които обичат децата си...но аз не успях да направя правилния избор...съжелявам, че се намесвам в темата по този начин...

Здравей,хубаво е,че толкова хора са ти писали и са се отзовали,аз също искам да се отзова,защото ми е много мъчно за теб.Съжалявам те,аз лично си мечтая за мъж като теб и си мислех,че вече няма такива....затова,не се отчайвай,ще ти кажа направо-ти си идеален баща и човек за семейтво,готов си на компромиси и обичаш детето си.Жена ти е звяр и е глупава и не осъзнава какво съкровище има-теб и живота,който си и осигурил.Тя сега съвсем е полудяла,защото си стои в къщи.Но ще ти кажа нещо-не я слушай-местенето няма да промени нещата и това ти го казваш на няколко пъти.Затова ще е глупаво при положение,че си толкова умен и можещ и постигнал толкова много,да тръгнеш по акъла на една глупачка,която 5 пари не дава за теб,и която утре като зарежеш живота си заради нея ще те изрита като мръсно куче-ще видиш,че така ще стане!По-добре и кажи-добре като искаш да работиш в София,мила,върви,не се тревожи,аз ще се грижа за детето тук и всички ще са щастливи :) какво да ти кажа,може и да се навие,тя май и за детето нехае особено....не и се давай наистина,просто не го прави,тя няма да ти вземе детето-то си е твое!!!твоя кръв,а наистина може да измислите нещата така,че да си го виждаш,а и нещо чрез съда можеш да измислиш,знаеш ли,тя не може да го издържа,а ти можеш...незнам какво друго да ти кажа,просто не я слушай и не зарязвай живота си,живота в БГ е труден и ти си в завидно положение,а и това е добре за детето ти,защото и то има нужда от грижи и пари,много пари.Дръж се докрай,не се давай на тая лудата!С теб съм и виж колко много хора са с теб!ако трябва пиши пак и ние ще те подкрепим!Успех!

Здравей, аз съм жена-омъжена с детенце.Много уважавам мъжа си заради това че не би се оставил да се държа по този начин с него.Ако аз викна и той ще викне. Според мен твоета половинка знае че каквото и да каже или направи ти ще си безмълвен няма да отвърнеш,точно там е проблема-търпиш,мълчиш и това е.Естествено и характера и не е от най-приятните,но за това положение донякаде си виновен ти.Не се притесняваи от това че си я завел в провинцията няма нищо лошо аз йивея в София и ако мъжа ми ме махне от тук щте го разцелувам.Може да звучи много грубо но жсе пак аз мисля че триабва да се опъляиш на жена си,ако друг беше на твое място до сега щеше да я е шамаросал даже но ти си с железни нерви.Докато четях изповедтта ти се ядосах ти как търпиш не знам. Стегни се и се дръж мъжки. С уважение Миланова

съвета ми е -взимаш детето при теб-тя не е жена за теб.Ще си провалиш собствения живот и този на детето си-остави я нека да си пътува за софия-помисли за себе си-тя те е смачкала-ти вече не си мъж заради не.Успех

Виждам, че си в тежка ситуация и ти съчувствам. Не защитавам жена ти, а само разбирам защо мрънка. Просто си е представяла живота си по друг начин, а не е станало така. Но за това не си виновен ти. Просто сте направили грешка. Това което мисля е, че не можете да бъдете заедно. Не е хубаво детето да израства докато родителите се разделят, но ще ти кажа, че може да е още по-лошо да израства с двама родители, живеещи заедно, но с постоянни скандали. Аз съм израстнала така и наистина бях много подтиснато и проблемно дете. Вечно се чувствах изтормозена, прецакана от живота и растях в постоянни депресии. За това според мен по-добрия вариант е да се разделите. Само не знам как ще се разберете за попечителство. Ако можеш ти да вземеш сина си и да си живеете двамата с него в града, който си живеете в момента ще е супер. Ако го наблюдаваш и намериш начин да му обясниш, че това че сте разделени не трябва да го кара да се чувства непълноценен мисля, че може да си бъде нормално, щастливо дете. Другия вариант е тя да го вземе, а ти да го виждаш в определени дни. Каквото и да направиш първо го обмисли добре, но не се давай на отчаянието. Аз давам една идея, че сега тя е зависима от теб и евентуално можеш да се възполваш от това, за да я склониш на повече дни с детето, ако се разделите.

Благодаря Ви за мненията! Честно казано не очаквах, благодаря! Значи, аз много добре познавам живота в София-както споменах,ние живеехме до скоро там - близо 8 години. Не бих искал да споря доколко средата в София е уникална, но ние няма опасност да изгубим контакт с тази среда. С колата съм за 1 час - от нас (от моя град) до театър Иван Вазов, няма проблем да ходим когато си искаме (и сме свободни) до където и да е в София, но честно казано, след като съм обиколил по работа и за удоволствие голяма част от света, не мога да се впечатля особено. Може би ако единствената дестинация ми беше моето градче-столицата,ок,но... Лесно е да се каже-продай тук всичко и купи в София-и после какво? Ако се огъна и по тази точка,утре може да ми се наложи и бъбрека да си продада едва ли не...Но проблема е, че за съжаление аз съм убеден и знам, че нещата няма да се променят, и не е проблема къде се живее в крайна сметка...И мен лично ме е страх за момчето ми, че ще го набутам в София-та и лично за него какво е по-добре-нищо. За семейството ни - също нищо. Варианта тя да си работи в София аз съм го предлагал разбира се-да пътува и да си работи там,но аз какво да правя сам и без детето си? Влияние на роднини и прочие няма-ние си живеем отделно разбира се, отделно ако техните родители разберат какви планове крои дъщеря им, ще им стане лошо. Отделно че и те ще спрат да виждат внука си. Осъзнавам, че реститутското и мутренското поведение-фитнеси,солариуми и т.н като единствено занимание не са за нормалните хора, но аз не искам това да е единственото й занимание. Опитвам се да намеря някаква работа тук и проблема е, че не мога в скапаната й сфера. Иначе няма проблем да работи в различни сфери,но не...искам си моето. Как да не откачиш? Знам, човек учил и с амбиции е трудно да стане някакъв служител в някакъв офис, но и аз съм учил, и аз съм магистър и аз имам диплома от чужбина,но в живота се налага и да си малко гъвкав и да загърбиш понякога амбиции и прочие. Лично аз съм работил по специалността си (донякъде) точно 1 година, другите над 10 години стаж-е било друго. За сивото и смачкано ежедневие на хората от комплексите (старая се да отговоря на всекиго писал тук) - то е такова и в София и в Лондон и навсякъде. Интелектуалната среда, ако щеш и средата на по-заможни хора-това го има и в нашия град и навсякъде другаде. Според мен в момента е малко преувеличено (по личен опит говоря) - в София имало повече възможности,по-добро заплащане...да, за един малък процент е така, но за масата-дали си учител например в София или Каспичан-все тая...В момента, работата която работя-бих взимал абсолютно същите пари и в София. Не са малко,не са и много, но е еднакво заплащането. И не само при моята работа е така. И аз мислех, че парите са основния проблем за кавги и раздори в едно семейство,но при нас не са! В крайна сметка аз изгубих доста пари, но и спечелих доста, не съм ги прахосал и не искам да ги похарча за някаква скапана боксионерка в София или където и да е другаде и то точно в този момент. Да беше да напусна само жена си, но детето да е с мен-веднага бих го направил. Да живеем разделени би било донякъде поносимо, но познавайки нрава й-тя просто ще забрани да виждам момчето си,колкото и той да реве за мен. И не за друго-а да е на нейното, да си начеше злобата. Засега ме спасява факта, че без мен е загубена-във финансов,но и в личен и друг план-та кой мъж ще се хване с такава жена?! И най-тъпото е, все пак живеем толкова време заедно, има някакви проблясъци - в смисъл шегуваме се, забавляваме се, романтика и прочие няма-тя просто е лишена от такива качеста,но толкова за кратко и после сякаш изпада в някакъв транс, откача ли тази жена не знам. Имам приятели-зарязаха жени и по няколко деца и се хванаха с други жени, но аз не мога да си представя да си зарежа детето. Просто не мога. Затова и както написа някой по-горе, стискам зъби и живея заради детето. Понякога ми е изключително трудно-напускам работа,почвам друга,възниква проблем във финансов план, мобилизирал съм се на 110%,трябва да взема важни решения, касаещи не просто аз какво и как ще работя и правя, а как ще е подсигурено семейството ми - и аз ако не подкрепа, поне да не ми се пречи,напротив-тогава почваме да водим полемики и да се изясняваме за неща, които биха били безпредметни, ако аз не взема правилното решение и загубя например всичките си спестявания. В такива моменти ми се иска да зарежа всичко и да кажа-видя ли докъде ни докара сега ма, но какво от това, ще пострадаме всички, и няма никакво значение кой е виновен и кой не... Не е лесно да си баща в таква ситуация, но нас мъжете по принцип не ни броят за хора можещи да се грижат за децата си. Защо например на майката да се полага по подразбиране детето? Но е така, уви, чел съм много информация по въпроса и шанса детето да остане при бащата е изключително нищожен. Както и да е, пак се отплеснах и написах обемист отговор, за което се извинявам. Въобще сега се замислям за нов тип бизнес (това малко не шега, но и на сериозно малко) - да се направи един реален клуб, не сайт, тип Клуб на анонимните хора с проблеми в семейството. Явно доста хора имаме проблеми за съжаление... Благодаря ви за всички мнения и дано не попадате в моята ситуация!

Здрасти, обикновено даже не влизам в сайтове като лично.нет. В момента обаче не ми се спи и наистина ме разчувства това, което казваш, защото прилича на много истории, на които съм бил ако не пряк, то косвен свидетел, особено с хора, заминали за чужбина заради пари... Напълно разбирам жена ти. Тя вероятно се чувства предадена не от теб, а сама себе си. Понякога нереализираните амбиции водят до невероятни комплекси, а ти в твоята позиция си идеалната мишена за тяхното утоляване. Аз също не съм роден в София, но живея там, главно заради по-високите трудови доходи, оттам, където съм роден. Другото, което ми харесва в столицата, е самата среда, която е уникална за България - най-вече говоря за относително повечето млади хора и хората с относително по-висок стандарт на живот, които си позволявят повече. Това е много важно, защото животът не е просто физиологично оцеляване и съвсем първично социално себеизразяване - той е удоволствие от това, че вдишваш въздуха всяка секунда или поне нещо друго, което те крепи, за да продължиш. За съжаление, поради насложеният светоглед, това се осъществява преимуществено с материални ресурси (пари). От друга страна, изключително прав си, като не искаш да рискуваш. Премисли ситуацията много добре, защото аз виждам следните опции: 1. Ако жена ти е красива и суетна, както и с достатъчно умствени възможности, ти ще бъдеш първият, които ще го усети при потенциално преместване в София. По-добре не се заблуждавай, че тя ще остане с теб. Потенциалните нереализирани амбиции от нейна страна, прерастнали в комплекси, биха я тласнали към първия повод да намери лекарство за тях - по-"красив", по-имотен, по-богат, по-професионално реализиран мъж според моментните й виждания. 2. Би те използвала, докато може, материално, след което отново би последвала потенциална раздяла. Може би изхождам от мъжка гледна точка и звуча обидно (съжалявам, ако е така. Не го искам.) Най-важното е детето. Ти сам знаеш как стоят нещата около вас. Както обясняваш по-горе, надали бихте могли да имате реалистично съжителство с жена ти за наистина дълъг период - такъв, който да е полезен за детето. В същото време, то трябва да има майка на първо място и после баща. Ако нещата с конфликтите в семейството са наистина сериозни и му влияят силно психолигически, по-добре се разберете с жена ти за някакъв тип преструване заради него (поне в негово присъствие). Ако няма какво да продадеш в родния си град, за да купиш поне малък апартамент в София, лично според мен си обречен. Аз лично плащам за квартира тук, необвързан съм сериозно и много пъти съм си мислил какво ще правя по-нататък. Няма да се върна в родния си град, който в момента е с население от около 60 000, бил е и по-голям, най-вече заради средата. Аз съм много свободолюбив, но за специалните хора бих се пречупил напълно. Важното е да бъдеш Р.А.Ц.И.О.Н.А.Л.Е.Н, т.е. да мислиш преди да направиш сериозна крачка. Примерно, не си ли мислил да оставаш жена си да се пробва в София - без теб. Помагаш й с малко пари, квартира и я оставяш да работи в кабинета, който иска за 300 лв. (даже и 500 лв. да са на месец, тя е "умряла от глад", а светът не е за романтици, които работят мечтаната работа за съжаление). Ако е било писано да остане с теб, тя ще бъде с теб. Понякога на човек трябва да му подадеш малко свобода, за да се почувства, че свободата тежи, при това много. Между другото, при горния вариант има един лош сценарий - да поиска да вземе детето, като съответно изиска и пълна издръжка. Бъди сигурен, че може да се случи, а оттам и да да се намери много бързо татко! От друга страна, може да не го осъзнаваш, но трябва да се намали влиянието на потенциалните роднини върху семейството ви. Майка ми, че ми е майка и от собствен опит ми е казвала понякога, че различните поколения трябва да живеят отделно. Така е в пълна степен! Най-важното, жена ти трябва да разбере, че място за романтика Н.Я.М.А., някой винаги плаща сметките, явно в твоя случай си ти! Жена ти обаче е човек с амбиции, което е прекрасно - трябва да поговорите разционално и да видите, дали има някакви опции за локална работа в подобна сфера, на която тя държи. Ходенето по фитнеси и солариуми само я приближава до метресите - тя е явно образован човек, а средата е основополагаща, за да се чувства добре човек. Наистина ме разчувства историята ти, защото макар и роден в не малък град, като малък гледах съседите (отрасъл съм в голям жилищен комплекс с множество блокове) как се връщат от работа изморени, ядосани на живота в много от случаите и същевременно водещи не кой знае колко богат живот. Единствените им удоволствия като че ли бяха да си вземат по една бира от кварталните магазинчета/кръчми и да седнат да играят карти или да си говорят пред вохода или наблизо. Аз лично си казах, че ще дам всичко, за да не живея такъв живот, каквото и да ми струва. Затова ти стискам палци най-вече да оправите отношенията си със съпругата ти, заради детето. Няма по-щастливо дете от това с двама родители, които не се карат всяка вечер. Не забравяй, че парите винаги са най-голямата ябълка на раздора, затова не се заблуждавай, че в София ще вържете. В София е пълна лудница, изключително скъпо е и има какви ли не препятствия за нормално съществуване, особено в среда на конфликти в семейството и несигурни доходи... Извинявай наистина, ако с нещо съм те засегнал и моля те не взимай нито един от потенциалните съвети по-горе наистина без много сериозно обмисляне. Стискам палци за оправяне на отношенията със съпругата си, а ако това е невъзможно, за всичко, което би довело до нещо наистина добро за детето. И най-вече мисли за парите и възможносотите за издръжка на теб и детето, защото след здравето, парите са най-важното, а отношенията между хората са вторични величини, зависещи от първите две! Късмет и дано да се получат нещата!!!!!!!

аз самата съм нещо подобно на жена ти, но много съжалявам за теб...опитай се да я спечелиш наново ти я познаваш, има някъде пробив в системата

Здравей. Историята ти е много близка до моята. Дано не стана лош пророк, но жена ти в момента в който ти намери подходящ заместник ще те зареже. Колкото и да ти е трудно, от опит ти казвам, че нещата няма да се променят, ако ще да станеш и президент на фирмата в която работиш, а тя твоя секретарка в офиса на фирмата в София. Проблема ти е подобен на моя. Пред мен дилемата беше дали е трябвало да се трепя по 18 20 часа на ден от работа за да излезнем от мизерията, или да обръщам повече внимание на семейството си. В крайна сметка стигнах до извода, че каквото и да бях направил, вижданията за живота ни се оказаха коренно различни, или по точно нейните се промениха с времето. Подобно на теб, никога не съм обичал дискотеки, кръчми и прочие ... виж за вечеря в ресторант или пицария да. Предпочитах семейният уют и не пия за разлика от нея. Е срещна човека който прилича на нея ( нейната духовна половинка - алкохолик киснещ всяка вечер в кръчмата или дискотеката) изневери ми, простих и, изневери ми отново с него, простих и така четири пъти :) :) :) Сега е с него, аз гледам смело напред, и се надявам да намеря жената с която да прекарам остатъка от живота си щаслив. Стигнах до извода, че по-добре да остана сам, отколкото да си хабя нервите и времето с нея. Е детето остана при мен поради две причини - прекалено много го обичам за да и го оставя, а и тя се отказа от него. Надявам се да успееш да се пребориш с шибаната ни съдебна система и да вземеш детето ( при мен беше много лесно тъй като не го искаше ) също нямахме брак, 11 години живяхме заедно, горе долу съм на твоята възраст и т.н. Сега ми тежи - в голям град, но нямам приятели - след работа винаги съм предпочитал да се прибера при нея, отколкото да излезна на бира с познати или роднини. С кака ми живеем в един и същ град, а сме ги посещавали точно два пъти в годината и т.н. Сума ти роднини имам, братовчеди, братовчедки в града ни, но заради нея прекъснах контакти с тях. От тиха и скромна жена с времето се е превърнала в интересчийка, егоистка.

Здрасти, обикновено даже не влизам в сайтове като лично.нет. В момента обаче не ми се спи и наистина ме разчувства това, което казваш, защото прилича на много истории, на които съм бил ако не пряк, то косвен свидетел, особено с хора, заминали за чужбина заради пари... Напълно разбирам жена ти. Тя вероятно се чувства предадена не от теб, а сама себе си. Понякога нереализираните амбиции водят до невероятни комплекси, а ти в твоята позиция си идеалната мишена за тяхното утоляване. Аз също не съм роден в София, но живея там, главно заради по-високите трудови доходи, оттам, където съм роден. Другото, което ми харесва в столицата, е самата среда, която е уникална за България - най-вече говоря за относително повечето млади хора и хората с относително по-висок стандарт на живот, които си позволявят повече. Това е много важно, защото животът не е просто физиологично оцеляване и съвсем първично социално себеизразяване - той е удоволствие от това, че вдишваш въздуха всяка секунда или поне нещо друго, което те крепи, за да продължиш. За съжаление, поради насложеният светоглед, това се осъществява преимуществено с материални ресурси (пари). От друга страна, изключително прав си, като не искаш да рискуваш. Премисли ситуацията много добре, защото аз виждам следните опции: 1. Ако жена ти е красива и суетна, както и с достатъчно умствени възможности, ти ще бъдеш първият, които ще го усети при потенциално преместване в София. По-добре не се заблуждавай, че тя ще остане с теб. Потенциалните нереализирани амбиции от нейна страна, прерастнали в комплекси, биха я тласнали към първия повод да намери лекарство за тях - по-"красив", по-имотен, по-богат, по-професионално реализиран мъж според моментните й виждания. 2. Би те използвала, докато може, материално, след което отново би последвала потенциална раздяла. Може би изхождам от мъжка гледна точка и звуча обидно (съжалявам, ако е така. Не го искам.) Най-важното е детето. Ти сам знаеш как стоят нещата около вас. Както обясняваш по-горе, надали бихте могли да имате реалистично съжителство с жена ти за наистина дълъг период - такъв, който да е полезен за детето. В същото време, то трябва да има майка на първо място и после баща. Ако нещата с конфликтите в семейството са наистина сериозни и му влияят силно психолигически, по-добре се разберете с жена ти за някакъв тип преструване заради него (поне в негово присъствие). Ако няма какво да продадеш в родния си град, за да купиш поне малък апартамент в София, лично според мен си обречен. Аз лично плащам за квартира тук, необвързан съм сериозно и много пъти съм си мислил какво ще правя по-нататък. Няма да се върна в родния си град, който в момента е с население от около 60 000, бил е и по-голям, най-вече заради средата. Аз съм много свободолюбив, но за специалните хора бих се пречупил напълно. Важното е да бъдеш Р.А.Ц.И.О.Н.А.Л.Е.Н, т.е. да мислиш преди да направиш сериозна крачка. Примерно, не си ли мислил да оставаш жена си да се пробва в София - без теб. Помагаш й с малко пари, квартира и я оставяш да работи в кабинета, който иска за 300 лв. (даже и 500 лв. да са на месец, тя е "умряла от глад", а светът не е за романтици, които работят мечтаната работа за съжаление). Ако е било писано да остане с теб, тя ще бъде с теб. Понякога на човек трябва да му подадеш малко свобода, за да се почувства, че свободата тежи, при това много. Между другото, при горния вариант има един лош сценарий - да поиска да вземе детето, като съответно изиска и пълна издръжка. Бъди сигурен, че може да се случи, а оттам и да да се намери много бързо татко! От друга страна, може да не го осъзнаваш, но трябва да се намали влиянието на потенциалните роднини върху семейството ви. Майка ми, че ми е майка и от собствен опит ми е казвала понякога, че различните поколения трябва да живеят отделно. Така е в пълна степен! Най-важното, жена ти трябва да разбере, че място за романтика Н.Я.М.А., някой винаги плаща сметките, явно в твоя случай си ти! Жена ти обаче е човек с амбиции, което е прекрасно - трябва да поговорите разционално и да видите, дали има някакви опции за локална работа в подобна сфера, на която тя държи. Ходенето по фитнеси и солариуми само я приближава до метресите - тя е явно образован човек, а средата е основополагаща, за да се чувства добре човек. Наистина ме разчувства историята ти, защото макар и роден в не малък град, като малък гледах съседите (отрасъл съм в голям жилищен комплекс с множество блокове) как се връщат от работа изморени, ядосани на живота в много от случаите и същевременно водещи не кой знае колко богат живот. Единствените им удоволствия като че ли бяха да си вземат по една бира от кварталните магазинчета/кръчми и да седнат да играят карти или да си говорят пред вохода или наблизо. Аз лично си казах, че ще дам всичко, за да не живея такъв живот, каквото и да ми струва. Затова ти стискам палци най-вече да оправите отношенията си със съпругата ти, заради детето. Няма по-щастливо дете от това с двама родители, които не се карат всяка вечер. Не забравяй, че парите винаги са най-голямата ябълка на раздора, затова не се заблуждавай, че в София ще вържете. В София е пълна лудница, изключително скъпо е и има какви ли не препятствия за нормално съществуване, особено в среда на конфликти в семейството и несигурни доходи... Извинявай наистина, ако с нещо съм те засегнал и моля те не взимай нито един от потенциалните съвети по-горе наистина без много сериозно обмисляне. Стискам палци за оправяне на отношенията със съпругата си, а ако това е невъзможно, за всичко, което би довело до нещо наистина добро за детето. И най-вече мисли за парите и възможносотите за издръжка на теб и детето, защото след здравето, парите са най-важното, а отношенията между хората са вторични величини, зависещи от първите две! Късмет и дано да се получат нещата!!!!!!!

Направо ти се чудя как издържаш на това напрежение,стрес и как може да те контролира така?Та ти си мъжа в семейството,вземи се в ръце!!!Като не иска, защо живееш с нея въобще, като ти причинява толкова болка и страдание?Според мен зарежи я, дори и детето да е малко имам много познати, на които са разведени и е тежко за детето, но само в началото после ще свикне...А и ти ще можеш да намериш друга жена, с която ще си щастлив, и да е достойна майка на това дете.

два пъти ти прочетох историята и незнам как да изразя мислите си,затова ще ти кажа,че семейството във тази му форма е много странна;най-вероятно би намерил жена,която да те зачита затова,което си,а не за това къде живееш.Детенце ще порасне и ще си отиде по пътя и с теб какво ще стане тогава?Аз самата съм минала през доста препядствия и бих те посъветвала да се опиташ да намериш добър психолог/не прихиатър/,да поговорите,да намериш себе си,да се "събудиш" и тогава да решиш какво да правиш,но това,което пишеш,ако е така неможе да продължава дълго време.Не е добре нито за теб,нито за жена ти,а най-вече за детето.Желая ти успехл

Надявам се да ти е олекнало поне малко ато си споделил всичко това.Но проблема може да го решиш само ти.ЗА съжаление каквото и да ти пишат няма да е това което трябва да бъде.