Отчаян баща
Не съм вярвал, че ще стигна дотук, да пиша изповеди...много ми е мъчно и тежко,нямам сили за нищо вече. Влюбих се преди години в жена,обичах без да бъда обичан и се заблуждавах за много неща. Нямах сили да видя, че не сме един за друг,нямах сили просто да се махна и да продължа напред,сега вече е късно. Въпреки, че цялата ни връзка е основно кавги,разправии,имаше и хубави моменти,в такъв момент се появи и нашето прекрасно момченце. Обичам го,обожавам го и не мога да си представя, че ще ме лишат от единственото ми прекрасно нещо на този ********н свят,да ме лишат от моето детенце! А така наречената ми жена (живеем без брак по нейна воля!) няма да се покол******е и ако ще света да свърши,злобата и ненависта й е толкова силна че ще го направи, дори и да осъзнава, че без баща е ужасно за едно детенце! Аз съм се превърнал в абсолютно мекотело и още повече подхранвам нейните изблици. Не тропвам по масата, ами се обяснявам, хленча и така...Работя няколко работи, не излизам по кръчми и т.н, обожавам детенцето си,домашния уют,нямам любовници и прочие глупости, ня пянстввам,романтичен съм,нежен,но не,това се оказа че не работи в нашето 'семейство'. Аз съм човека който дудне от липса на интимност, секс, нежност, романтика,колкото и архаично и странно да звучи това! От самото начало нещата не върваха между нас,но аз бях заслепен в началото от любов а после от някакъв невероятен страх, че ще остана сам и непотребен на никой и така продължава нашата агония, само дето сега имаме и детенце. Не знам какво да правя, не мога да се махна, защото не мога да си представя дори да живея без моето момче, не искам да се караме пред него, но моята жена е зла до мозъка на костите си! Нищо не може да я спре,изцъкля си очите и почва да говори като робот,без значение че едно момченце и един отчаян мъж я гледат с уплаха. Постоянно ми натяква как съм я бил върнал в провинцията, а тя била в най-свещенният град на света София!А аз дали съм имал избор-това не ще и да чуе! Къде да живеем в тази скапана София-по квартирки с малко детенце?Какво да работя аз и как да издържам семейството си? Каква е въобще околната среда в София? Живеехме преди да имаме детенце в едно стайче 3х5 метра. Там сме щели и сега да живеем,какво толкова!И защо,защото жена ми не може да си намери работа в малкото ни градче,а пък в София работи в научен институт! Как ги мразя тези институти на БАН! Зомбирани жени ходят и си пропиляват живота там и са абсолютно неспособни за реалния живот! Аз лично смених 4 работи, отдавна не работя това което съм учил и мечтал,но такъв е живота.Да,ама моята жена друго не иска да работи! Само като учен в кабинет! Опитах се осигуря спокойствие и сигурност за всички нас. Имаме си апартамент в градчето ни, работя даже и престижна работа,имам толкова идеи за бизнес. Нямаме парични проблеми, даже напротив-да компенсирам че стои у нас по цял ден насърчавам жена си да ходи на фитнес, на курсове, ходим на екскурзии в чужбина през 2 месеца. Знам, че липсата на работа побърква човек,но аз не съм и казал да не работи и да си стои у нас. Опитвам се аз да и намеря работа тук, но откъде да намеря научен институт тук!?!?! ОК, мислел съм си - ще се върнем в София с малкото ни стайче в студентски град и какво? Как ще отглеждаме нашето момче в тази среда?! Как ще намеря нова работа за пореден път? И то такава, че да можем да живеем нормално? И дали това ще реши нашите проблеми? Изведнъж ще настане такава романтична нежност между нас, че ще се разплача от умиление...да,ама не вярвам. Човек не се променя,поне не из основи. Мисля сега да напусна работа дори и да се върнем в София. Какво ще правим -не знам,направо ми се плаче... В момент, в който всеки гледа да се вкопчи в някаква работа, аз съм единствения човек от компания с над 500 души персонал, който мисли да напусне доброволно! И то при условие, че за 1 година вървя само нагоре в кариерата, но какво ме интересува мен това? Като няма щастие в семейството какво значение има? Никога за мен не е било важна работата,кариерата,това е и причината да напускам често. Добре, казвам си-жена ми ще работи и няма да се депресира по цял ден, но вероятността аз да стана като нея е голяма! Мъж над 30г търсещ работа,носещ отговорността да отгледа едно прекрасно момче,как да го направя? Ами ако се проточи периода в който нямам работа? Ами ако ни налегнат финансови проблеми,какво ще правим? Сигурен съм,че ако почна като жена ми в момента да мрънкам-ще ми бие шута без да се замисли. Сега може би единствено факта,че сама без мен тя няма как да се оправи не ме е изритала. Обвинява ме за всико,троха да падне на пода и ми вдига скандал,представяте ли си? Някаква скапана троха я изкарва от равновесие! Как издържам в момента да работя и да се боря всекидневно не знам,но силите ме напускат...Обвиняма ме, че съм я лишил живота и в София...А то какъв живот-сами си бяхме и неколцина познати,сега е същото...Да,но в провинцията майките и другите родители са били тъпи и скучни, виж в София е друго-там цари приятелство и забавления! Там нямало да скучае тя, а да имаме десетки приятелски семейства,на наше и нейно разположение...Не иска дори да помисли, че тя, със мрачното си настроение отблъсква хората! И тук се запознахме със други семейства с деца, в една градина са децата ни,но се виждаме супер рядко с тях-те са били тъпи и скучни! Виж нейните приятелки са прекрасни. Едната се омъжи и забрави да и се обажда,но ние на такива щяхме да разчитаме да са ни приятели в София! И въобще направо ми иде да крещя от гняв-каква е тази простотия и егоизъм!?!? Все едно аз да каже-живее ми се в Казабланка,ама семейството ми какво,как и прочие ще се оправя-ваш си проблем! Ужасявам се,умолявам я същевременно да помисли-какво ще стане с момчето ни? Докога няма да се установим като нормално семейство и колкото и да ни е скучен живота да сме благодарни, че имаме прекрасно дете?!?!? На мен все едно не ми е скапано-от работа вкъщи-на работа,няма с кой една бира да изпия,няма с кой да си поговоря дори-ето пиша в сайт! Да,но не може човек само за неговите нужди да мисли нали? Ако живееш сам-ок,прави каквото искаш... Не знам,направо ми е мъчно като виждам,как докато сме живи,здрави, с прекрасно дете,без някакви сериозни проблеми-ние си пропиляваме живота и го тровим...Как и детето вече почна да става свидетел на нашите караници, ужасно е направо.... Да знам, че едно местене,ако ще и на майната си някъде ще ни реши проблемите-хубаво,но за съжаление знам,че това нищо няма да промени,освен да прибави нови грижи и тревоги...ох,не знам какво да правя,направо ми се реве хора!
интимност романтика връзка любов родители деца проблеми работа кариера
Коментари (20)
АРХИВ OP трябва да си направиш табличка с положителните и отрицателните неща за семейството си и ако наделеят отрицателните ти преценяш как би искал да живее детето ти в среда само в кавги и неприятности ти помисли
12 years ago
АРХИВ OP Вижте господине , няма какво да ви се реве , веднъж се живее и всеки трябва да бъде щастлив , след като не се разбирате със съпругата си за тази цел има разводи , няма смисъл да се измъчвате, щастието потърсете другаде и ще го намерите .
Не бива да живеете в този омагъосън кръг!
Аз бях така преди време , много сили и жертви направих , но си реших проблема със съпруга ми, успех ви желая.
Не бива да живеете в този омагъосън кръг!
Аз бях така преди време , много сили и жертви направих , но си реших проблема със съпруга ми, успех ви желая.
12 years ago
АРХИВ OP Потърси психолог, психотерапевт, психиатър, а най-добре и трите - сам няма да се справиш. Жената не като да е луда, но определено й липсват някои неща (напр. да си задава въпроса как изглежда отстрани), а други й идват в повече (мания за кариера, което е за сметка на емоционалното богатство на отношенията с теб и детето). Ти сигурно също вече наближаваш ръбчето (засега малкото, не големия ръб). Ако искате детето ви да е здраво...
12 years ago
АРХИВ OP Пич, вземи се в ръце! Баси ... Жената е енергетичен вампир ... Ще те скапе и детето ти ще скапе ... Вземи и потърси в Мрежата по въпроса - и се оправяй овреме. От опит го знам и ти казвам!
Аре! Жив и здрав да си да си пребориш грижата!
Аре! Жив и здрав да си да си пребориш грижата!
12 years ago
АРХИВ OP Аз съм жена.И напрваво немога да повярвам как може да има такава жена.Та то всяка жена търси това- семеен уют, човек който да я обича, романтика забавления....деца!!!А тази искала живот в София аз всеки ден съм в този град.Немога да го понасям.Попринцип живея в провинцията- и да по-малко има работа но живота е по-добър.Тя какво иска тва дете да се прибира от училище и да го пребият ли?Какви ли не хора няма на този свят.Ако можеш по-добре напусни тази жена не си трови живота.Недей да напускаш работа с тази криза в момента е много страшно.Знам че при раздяла майката поема отговорноста за детето.Но смятам че при един съдебен просец ти ще имаш по-голяма вероятност да го запазиш при теб(детето си) защото имаш работа и дом, а тя няма нито работа нито място където да го гледа.Знам че съм няква тинейджърка и сигурно не ти пука за мнението ми но помисли.Успех
12 years ago
АРХИВ OP Ами и аз съм дете.Знам какво е родиителите ти да се карат.Живеем в скапаната София и да ти кажа,няма нищо хубаво.Децата са разглезени и започват да се мислят за едва ли не богове,защото живеят в София.Не ги интересуват чуствата на другите и за това не им пречи да им се подиграват,ако нямат баща адвокат и майка финансист(или нещо си там)Ходиш вечер със страх,че някой може да те нападне.Мръсно е,че чак ти се повдига.И все пак си изграждаш самочуствие.Но на доста висока цена.Някой деца който са на по 13 започват да правят секс(аз това не го разбирам)
Знам,че съм дете и едва ли съветът ми е един от най-добрите,но погавори със жена си за детето,за София и най вече за нея.Кажи й всичко това което си написал и да се надяваме да е разбрала.Успех :)
Знам,че съм дете и едва ли съветът ми е един от най-добрите,но погавори със жена си за детето,за София и най вече за нея.Кажи й всичко това което си написал и да се надяваме да е разбрала.Успех :)
12 years ago
АРХИВ OP Ми живей заради детето , пък то всичко си идва на мястото - колелото се върти - докато го приемаш като каторга , ще е така. Приеми го като удоволствие за това което обичаш.
Успех.
Успех.
12 years ago
АРХИВ OP Надявам се да ти е олекнало поне малко ато си споделил всичко това.Но проблема може да го решиш само ти.ЗА съжаление каквото и да ти пишат няма да е това което трябва да бъде.
12 years ago
АРХИВ OP два пъти ти прочетох историята и незнам как да изразя мислите си,затова ще ти кажа,че семейството във тази му форма е много странна;най-вероятно би намерил жена,която да те зачита затова,което си,а не за това къде живееш.Детенце ще порасне и ще си отиде по пътя и с теб какво ще стане тогава?Аз самата съм минала през доста препядствия и бих те посъветвала да се опиташ да намериш добър психолог/не прихиатър/,да поговорите,да намериш себе си,да се "събудиш" и тогава да решиш какво да правиш,но това,което пишеш,ако е така неможе да продължава дълго време.Не е добре нито за теб,нито за жена ти,а най-вече за детето.Желая ти успехл
12 years ago
АРХИВ OP Направо ти се чудя как издържаш на това напрежение,стрес и как може да те контролира така?Та ти си мъжа в семейството,вземи се в ръце!!!Като не иска, защо живееш с нея въобще, като ти причинява толкова болка и страдание?Според мен зарежи я, дори и детето да е малко имам много познати, на които са разведени и е тежко за детето, но само в началото после ще свикне...А и ти ще можеш да намериш друга жена, с която ще си щастлив, и да е достойна майка на това дете.
12 years ago
АРХИВ OP Здрасти, обикновено даже не влизам в сайтове като лично.нет. В момента обаче не ми се спи и наистина ме разчувства това, което казваш, защото прилича на много истории, на които съм бил ако не пряк, то косвен свидетел, особено с хора, заминали за чужбина заради пари...
Напълно разбирам жена ти. Тя вероятно се чувства предадена не от теб, а сама себе си. Понякога нереализираните амбиции водят до невероятни комплекси, а ти в твоята позиция си идеалната мишена за тяхното утоляване.
Аз също не съм роден в София, но живея там, главно заради по-високите трудови доходи, оттам, където съм роден. Другото, което ми харесва в столицата, е самата среда, която е уникална за България - най-вече говоря за относително повечето млади хора и хората с относително по-висок стандарт на живот, които си позволявят повече. Това е много важно, защото животът не е просто физиологично оцеляване и съвсем първично социално себеизразяване - той е удоволствие от това, че вдишваш въздуха всяка секунда или поне нещо друго, което те крепи, за да продължиш. За съжаление, поради насложеният светоглед, това се осъществява преимуществено с материални ресурси (пари).
От друга страна, изключително прав си, като не искаш да рискуваш. Премисли ситуацията много добре, защото аз виждам следните опции:
1. Ако жена ти е красива и суетна, както и с достатъчно умствени възможности, ти ще бъдеш първият, които ще го усети при потенциално преместване в София. По-добре не се заблуждавай, че тя ще остане с теб. Потенциалните нереализирани амбиции от нейна страна, прерастнали в комплекси, биха я тласнали към първия повод да намери лекарство за тях - по-"красив", по-имотен, по-богат, по-професионално реализиран мъж според моментните й виждания.
2. Би те използвала, докато може, материално, след което отново би последвала потенциална раздяла.
Може би изхождам от мъжка гледна точка и звуча обидно (съжалявам, ако е така. Не го искам.)
Най-важното е детето. Ти сам знаеш как стоят нещата около вас. Както обясняваш по-горе, надали бихте могли да имате реалистично съжителство с жена ти за наистина дълъг период - такъв, който да е полезен за детето. В същото време, то трябва да има майка на първо място и после баща. Ако нещата с конфликтите в семейството са наистина сериозни и му влияят силно психолигически, по-добре се разберете с жена ти за някакъв тип преструване заради него (поне в негово присъствие). Ако няма какво да продадеш в родния си град, за да купиш поне малък апартамент в София, лично според мен си обречен. Аз лично плащам за квартира тук, необвързан съм сериозно и много пъти съм си мислил какво ще правя по-нататък. Няма да се върна в родния си град, който в момента е с население от около 60 000, бил е и по-голям, най-вече заради средата. Аз съм много свободолюбив, но за специалните хора бих се пречупил напълно. Важното е да бъдеш Р.А.Ц.И.О.Н.А.Л.Е.Н, т.е. да мислиш преди да направиш сериозна крачка.
Примерно, не си ли мислил да оставаш жена си да се пробва в София - без теб. Помагаш й с малко пари, квартира и я оставяш да работи в кабинета, който иска за 300 лв. (даже и 500 лв. да са на месец, тя е "умряла от глад", а светът не е за романтици, които работят мечтаната работа за съжаление). Ако е било писано да остане с теб, тя ще бъде с теб. Понякога на човек трябва да му подадеш малко свобода, за да се почувства, че свободата тежи, при това много. Между другото, при горния вариант има един лош сценарий - да поиска да вземе детето, като съответно изиска и пълна издръжка. Бъди сигурен, че може да се случи, а оттам и да да се намери много бързо татко! От друга страна, може да не го осъзнаваш, но трябва да се намали влиянието на потенциалните роднини върху семейството ви. Майка ми, че ми е майка и от собствен опит ми е казвала понякога, че различните поколения трябва да живеят отделно. Така е в пълна степен!
Най-важното, жена ти трябва да разбере, че място за романтика Н.Я.М.А., някой винаги плаща сметките, явно в твоя случай си ти! Жена ти обаче е човек с амбиции, което е прекрасно - трябва да поговорите разционално и да видите, дали има някакви опции за локална работа в подобна сфера, на която тя държи. Ходенето по фитнеси и солариуми само я приближава до метресите - тя е явно образован човек, а средата е основополагаща, за да се чувства добре човек.
Наистина ме разчувства историята ти, защото макар и роден в не малък град, като малък гледах съседите (отрасъл съм в голям жилищен комплекс с множество блокове) как се връщат от работа изморени, ядосани на живота в много от случаите и същевременно водещи не кой знае колко богат живот. Единствените им удоволствия като че ли бяха да си вземат по една бира от кварталните магазинчета/кръчми и да седнат да играят карти или да си говорят пред вохода или наблизо. Аз лично си казах, че ще дам всичко, за да не живея такъв живот, каквото и да ми струва. Затова ти стискам палци най-вече да оправите отношенията си със съпругата ти, заради детето. Няма по-щастливо дете от това с двама родители, които не се карат всяка вечер. Не забравяй, че парите винаги са най-голямата ябълка на раздора, затова не се заблуждавай, че в София ще вържете. В София е пълна лудница, изключително скъпо е и има какви ли не препятствия за нормално съществуване, особено в среда на конфликти в семейството и несигурни доходи...
Извинявай наистина, ако с нещо съм те засегнал и моля те не взимай нито един от потенциалните съвети по-горе наистина без много сериозно обмисляне. Стискам палци за оправяне на отношенията със съпругата си, а ако това е невъзможно, за всичко, което би довело до нещо наистина добро за детето. И най-вече мисли за парите и възможносотите за издръжка на теб и детето, защото след здравето, парите са най-важното, а отношенията между хората са вторични величини, зависещи от първите две! Късмет и дано да се получат нещата!!!!!!!
Напълно разбирам жена ти. Тя вероятно се чувства предадена не от теб, а сама себе си. Понякога нереализираните амбиции водят до невероятни комплекси, а ти в твоята позиция си идеалната мишена за тяхното утоляване.
Аз също не съм роден в София, но живея там, главно заради по-високите трудови доходи, оттам, където съм роден. Другото, което ми харесва в столицата, е самата среда, която е уникална за България - най-вече говоря за относително повечето млади хора и хората с относително по-висок стандарт на живот, които си позволявят повече. Това е много важно, защото животът не е просто физиологично оцеляване и съвсем първично социално себеизразяване - той е удоволствие от това, че вдишваш въздуха всяка секунда или поне нещо друго, което те крепи, за да продължиш. За съжаление, поради насложеният светоглед, това се осъществява преимуществено с материални ресурси (пари).
От друга страна, изключително прав си, като не искаш да рискуваш. Премисли ситуацията много добре, защото аз виждам следните опции:
1. Ако жена ти е красива и суетна, както и с достатъчно умствени възможности, ти ще бъдеш първият, които ще го усети при потенциално преместване в София. По-добре не се заблуждавай, че тя ще остане с теб. Потенциалните нереализирани амбиции от нейна страна, прерастнали в комплекси, биха я тласнали към първия повод да намери лекарство за тях - по-"красив", по-имотен, по-богат, по-професионално реализиран мъж според моментните й виждания.
2. Би те използвала, докато може, материално, след което отново би последвала потенциална раздяла.
Може би изхождам от мъжка гледна точка и звуча обидно (съжалявам, ако е така. Не го искам.)
Най-важното е детето. Ти сам знаеш как стоят нещата около вас. Както обясняваш по-горе, надали бихте могли да имате реалистично съжителство с жена ти за наистина дълъг период - такъв, който да е полезен за детето. В същото време, то трябва да има майка на първо място и после баща. Ако нещата с конфликтите в семейството са наистина сериозни и му влияят силно психолигически, по-добре се разберете с жена ти за някакъв тип преструване заради него (поне в негово присъствие). Ако няма какво да продадеш в родния си град, за да купиш поне малък апартамент в София, лично според мен си обречен. Аз лично плащам за квартира тук, необвързан съм сериозно и много пъти съм си мислил какво ще правя по-нататък. Няма да се върна в родния си град, който в момента е с население от около 60 000, бил е и по-голям, най-вече заради средата. Аз съм много свободолюбив, но за специалните хора бих се пречупил напълно. Важното е да бъдеш Р.А.Ц.И.О.Н.А.Л.Е.Н, т.е. да мислиш преди да направиш сериозна крачка.
Примерно, не си ли мислил да оставаш жена си да се пробва в София - без теб. Помагаш й с малко пари, квартира и я оставяш да работи в кабинета, който иска за 300 лв. (даже и 500 лв. да са на месец, тя е "умряла от глад", а светът не е за романтици, които работят мечтаната работа за съжаление). Ако е било писано да остане с теб, тя ще бъде с теб. Понякога на човек трябва да му подадеш малко свобода, за да се почувства, че свободата тежи, при това много. Между другото, при горния вариант има един лош сценарий - да поиска да вземе детето, като съответно изиска и пълна издръжка. Бъди сигурен, че може да се случи, а оттам и да да се намери много бързо татко! От друга страна, може да не го осъзнаваш, но трябва да се намали влиянието на потенциалните роднини върху семейството ви. Майка ми, че ми е майка и от собствен опит ми е казвала понякога, че различните поколения трябва да живеят отделно. Така е в пълна степен!
Най-важното, жена ти трябва да разбере, че място за романтика Н.Я.М.А., някой винаги плаща сметките, явно в твоя случай си ти! Жена ти обаче е човек с амбиции, което е прекрасно - трябва да поговорите разционално и да видите, дали има някакви опции за локална работа в подобна сфера, на която тя държи. Ходенето по фитнеси и солариуми само я приближава до метресите - тя е явно образован човек, а средата е основополагаща, за да се чувства добре човек.
Наистина ме разчувства историята ти, защото макар и роден в не малък град, като малък гледах съседите (отрасъл съм в голям жилищен комплекс с множество блокове) как се връщат от работа изморени, ядосани на живота в много от случаите и същевременно водещи не кой знае колко богат живот. Единствените им удоволствия като че ли бяха да си вземат по една бира от кварталните магазинчета/кръчми и да седнат да играят карти или да си говорят пред вохода или наблизо. Аз лично си казах, че ще дам всичко, за да не живея такъв живот, каквото и да ми струва. Затова ти стискам палци най-вече да оправите отношенията си със съпругата ти, заради детето. Няма по-щастливо дете от това с двама родители, които не се карат всяка вечер. Не забравяй, че парите винаги са най-голямата ябълка на раздора, затова не се заблуждавай, че в София ще вържете. В София е пълна лудница, изключително скъпо е и има какви ли не препятствия за нормално съществуване, особено в среда на конфликти в семейството и несигурни доходи...
Извинявай наистина, ако с нещо съм те засегнал и моля те не взимай нито един от потенциалните съвети по-горе наистина без много сериозно обмисляне. Стискам палци за оправяне на отношенията със съпругата си, а ако това е невъзможно, за всичко, което би довело до нещо наистина добро за детето. И най-вече мисли за парите и възможносотите за издръжка на теб и детето, защото след здравето, парите са най-важното, а отношенията между хората са вторични величини, зависещи от първите две! Късмет и дано да се получат нещата!!!!!!!
12 years ago
АРХИВ OP Здравей. Историята ти е много близка до моята. Дано не стана лош пророк, но жена ти в момента в който ти намери подходящ заместник ще те зареже.
Колкото и да ти е трудно, от опит ти казвам, че нещата няма да се променят, ако ще да станеш и президент на фирмата в която работиш, а тя твоя секретарка в офиса на фирмата в София.
Проблема ти е подобен на моя. Пред мен дилемата беше дали е трябвало да се трепя по 18 20 часа на ден от работа за да излезнем от мизерията, или да обръщам повече внимание на семейството си. В крайна сметка стигнах до извода, че каквото и да бях направил, вижданията за живота ни се оказаха коренно различни, или по точно нейните се промениха с времето.
Подобно на теб, никога не съм обичал дискотеки, кръчми и прочие ... виж за вечеря в ресторант или пицария да. Предпочитах семейният уют и не пия за разлика от нея. Е срещна човека който прилича на нея ( нейната духовна половинка - алкохолик киснещ всяка вечер в кръчмата или дискотеката) изневери ми, простих и, изневери ми отново с него, простих и така четири пъти :) :) :)
Сега е с него, аз гледам смело напред, и се надявам да намеря жената с която да прекарам остатъка от живота си щаслив. Стигнах до извода, че по-добре да остана сам, отколкото да си хабя нервите и времето с нея. Е детето остана при мен поради две причини - прекалено много го обичам за да и го оставя, а и тя се отказа от него.
Надявам се да успееш да се пребориш с ********ната ни съдебна система и да вземеш детето ( при мен беше много лесно тъй като не го искаше ) също нямахме брак, 11 години живяхме заедно, горе долу съм на твоята възраст и т.н.
Сега ми тежи - в голям град, но нямам приятели - след работа винаги съм предпочитал да се прибера при нея, отколкото да излезна на бира с познати или роднини. С кака ми живеем в един и същ град, а сме ги посещавали точно два пъти в годината и т.н. Сума ти роднини имам, братовчеди, братовчедки в града ни, но заради нея прекъснах контакти с тях. От тиха и скромна жена с времето се е превърнала в интересчийка, егоистка.
Колкото и да ти е трудно, от опит ти казвам, че нещата няма да се променят, ако ще да станеш и президент на фирмата в която работиш, а тя твоя секретарка в офиса на фирмата в София.
Проблема ти е подобен на моя. Пред мен дилемата беше дали е трябвало да се трепя по 18 20 часа на ден от работа за да излезнем от мизерията, или да обръщам повече внимание на семейството си. В крайна сметка стигнах до извода, че каквото и да бях направил, вижданията за живота ни се оказаха коренно различни, или по точно нейните се промениха с времето.
Подобно на теб, никога не съм обичал дискотеки, кръчми и прочие ... виж за вечеря в ресторант или пицария да. Предпочитах семейният уют и не пия за разлика от нея. Е срещна човека който прилича на нея ( нейната духовна половинка - алкохолик киснещ всяка вечер в кръчмата или дискотеката) изневери ми, простих и, изневери ми отново с него, простих и така четири пъти :) :) :)
Сега е с него, аз гледам смело напред, и се надявам да намеря жената с която да прекарам остатъка от живота си щаслив. Стигнах до извода, че по-добре да остана сам, отколкото да си хабя нервите и времето с нея. Е детето остана при мен поради две причини - прекалено много го обичам за да и го оставя, а и тя се отказа от него.
Надявам се да успееш да се пребориш с ********ната ни съдебна система и да вземеш детето ( при мен беше много лесно тъй като не го искаше ) също нямахме брак, 11 години живяхме заедно, горе долу съм на твоята възраст и т.н.
Сега ми тежи - в голям град, но нямам приятели - след работа винаги съм предпочитал да се прибера при нея, отколкото да излезна на бира с познати или роднини. С кака ми живеем в един и същ град, а сме ги посещавали точно два пъти в годината и т.н. Сума ти роднини имам, братовчеди, братовчедки в града ни, но заради нея прекъснах контакти с тях. От тиха и скромна жена с времето се е превърнала в интересчийка, егоистка.
12 years ago
АРХИВ OP аз самата съм нещо подобно на жена ти, но много съжалявам за теб...опитай се да я спечелиш наново ти я познаваш, има някъде пробив в системата
12 years ago
АРХИВ OP Здрасти, обикновено даже не влизам в сайтове като лично.нет. В момента обаче не ми се спи и наистина ме разчувства това, което казваш, защото прилича на много истории, на които съм бил ако не пряк, то косвен свидетел, особено с хора, заминали за чужбина заради пари...
Напълно разбирам жена ти. Тя вероятно се чувства предадена не от теб, а сама себе си. Понякога нереализираните амбиции водят до невероятни комплекси, а ти в твоята позиция си идеалната мишена за тяхното утоляване.
Аз също не съм роден в София, но живея там, главно заради по-високите трудови доходи, оттам, където съм роден. Другото, което ми харесва в столицата, е самата среда, която е уникална за България - най-вече говоря за относително повечето млади хора и хората с относително по-висок стандарт на живот, които си позволявят повече. Това е много важно, защото животът не е просто физиологично оцеляване и съвсем първично социално себеизразяване - той е удоволствие от това, че вдишваш въздуха всяка секунда или поне нещо друго, което те крепи, за да продължиш. За съжаление, поради насложеният светоглед, това се осъществява преимуществено с материални ресурси (пари).
От друга страна, изключително прав си, като не искаш да рискуваш. Премисли ситуацията много добре, защото аз виждам следните опции:
1. Ако жена ти е красива и суетна, както и с достатъчно умствени възможности, ти ще бъдеш първият, които ще го усети при потенциално преместване в София. По-добре не се заблуждавай, че тя ще остане с теб. Потенциалните нереализирани амбиции от нейна страна, прерастнали в комплекси, биха я тласнали към първия повод да намери лекарство за тях - по-"красив", по-имотен, по-богат, по-професионално реализиран мъж според моментните й виждания.
2. Би те използвала, докато може, материално, след което отново би последвала потенциална раздяла.
Може би изхождам от мъжка гледна точка и звуча обидно (съжалявам, ако е така. Не го искам.)
Най-важното е детето. Ти сам знаеш как стоят нещата около вас. Както обясняваш по-горе, надали бихте могли да имате реалистично съжителство с жена ти за наистина дълъг период - такъв, който да е полезен за детето. В същото време, то трябва да има майка на първо място и после баща. Ако нещата с конфликтите в семейството са наистина сериозни и му влияят силно психолигически, по-добре се разберете с жена ти за някакъв тип преструване заради него (поне в негово присъствие). Ако няма какво да продадеш в родния си град, за да купиш поне малък апартамент в София, лично според мен си обречен. Аз лично плащам за квартира тук, необвързан съм сериозно и много пъти съм си мислил какво ще правя по-нататък. Няма да се върна в родния си град, който в момента е с население от около 60 000, бил е и по-голям, най-вече заради средата. Аз съм много свободолюбив, но за специалните хора бих се пречупил напълно. Важното е да бъдеш Р.А.Ц.И.О.Н.А.Л.Е.Н, т.е. да мислиш преди да направиш сериозна крачка.
Примерно, не си ли мислил да оставаш жена си да се пробва в София - без теб. Помагаш й с малко пари, квартира и я оставяш да работи в кабинета, който иска за 300 лв. (даже и 500 лв. да са на месец, тя е "умряла от глад", а светът не е за романтици, които работят мечтаната работа за съжаление). Ако е било писано да остане с теб, тя ще бъде с теб. Понякога на човек трябва да му подадеш малко свобода, за да се почувства, че свободата тежи, при това много. Между другото, при горния вариант има един лош сценарий - да поиска да вземе детето, като съответно изиска и пълна издръжка. Бъди сигурен, че може да се случи, а оттам и да да се намери много бързо татко! От друга страна, може да не го осъзнаваш, но трябва да се намали влиянието на потенциалните роднини върху семейството ви. Майка ми, че ми е майка и от собствен опит ми е казвала понякога, че различните поколения трябва да живеят отделно. Така е в пълна степен!
Най-важното, жена ти трябва да разбере, че място за романтика Н.Я.М.А., някой винаги плаща сметките, явно в твоя случай си ти! Жена ти обаче е човек с амбиции, което е прекрасно - трябва да поговорите разционално и да видите, дали има някакви опции за локална работа в подобна сфера, на която тя държи. Ходенето по фитнеси и солариуми само я приближава до метресите - тя е явно образован човек, а средата е основополагаща, за да се чувства добре човек.
Наистина ме разчувства историята ти, защото макар и роден в не малък град, като малък гледах съседите (отрасъл съм в голям жилищен комплекс с множество блокове) как се връщат от работа изморени, ядосани на живота в много от случаите и същевременно водещи не кой знае колко богат живот. Единствените им удоволствия като че ли бяха да си вземат по една бира от кварталните магазинчета/кръчми и да седнат да играят карти или да си говорят пред вохода или наблизо. Аз лично си казах, че ще дам всичко, за да не живея такъв живот, каквото и да ми струва. Затова ти стискам палци най-вече да оправите отношенията си със съпругата ти, заради детето. Няма по-щастливо дете от това с двама родители, които не се карат всяка вечер. Не забравяй, че парите винаги са най-голямата ябълка на раздора, затова не се заблуждавай, че в София ще вържете. В София е пълна лудница, изключително скъпо е и има какви ли не препятствия за нормално съществуване, особено в среда на конфликти в семейството и несигурни доходи...
Извинявай наистина, ако с нещо съм те засегнал и моля те не взимай нито един от потенциалните съвети по-горе наистина без много сериозно обмисляне. Стискам палци за оправяне на отношенията със съпругата си, а ако това е невъзможно, за всичко, което би довело до нещо наистина добро за детето. И най-вече мисли за парите и възможносотите за издръжка на теб и детето, защото след здравето, парите са най-важното, а отношенията между хората са вторични величини, зависещи от първите две! Късмет и дано да се получат нещата!!!!!!!
Напълно разбирам жена ти. Тя вероятно се чувства предадена не от теб, а сама себе си. Понякога нереализираните амбиции водят до невероятни комплекси, а ти в твоята позиция си идеалната мишена за тяхното утоляване.
Аз също не съм роден в София, но живея там, главно заради по-високите трудови доходи, оттам, където съм роден. Другото, което ми харесва в столицата, е самата среда, която е уникална за България - най-вече говоря за относително повечето млади хора и хората с относително по-висок стандарт на живот, които си позволявят повече. Това е много важно, защото животът не е просто физиологично оцеляване и съвсем първично социално себеизразяване - той е удоволствие от това, че вдишваш въздуха всяка секунда или поне нещо друго, което те крепи, за да продължиш. За съжаление, поради насложеният светоглед, това се осъществява преимуществено с материални ресурси (пари).
От друга страна, изключително прав си, като не искаш да рискуваш. Премисли ситуацията много добре, защото аз виждам следните опции:
1. Ако жена ти е красива и суетна, както и с достатъчно умствени възможности, ти ще бъдеш първият, които ще го усети при потенциално преместване в София. По-добре не се заблуждавай, че тя ще остане с теб. Потенциалните нереализирани амбиции от нейна страна, прерастнали в комплекси, биха я тласнали към първия повод да намери лекарство за тях - по-"красив", по-имотен, по-богат, по-професионално реализиран мъж според моментните й виждания.
2. Би те използвала, докато може, материално, след което отново би последвала потенциална раздяла.
Може би изхождам от мъжка гледна точка и звуча обидно (съжалявам, ако е така. Не го искам.)
Най-важното е детето. Ти сам знаеш как стоят нещата около вас. Както обясняваш по-горе, надали бихте могли да имате реалистично съжителство с жена ти за наистина дълъг период - такъв, който да е полезен за детето. В същото време, то трябва да има майка на първо място и после баща. Ако нещата с конфликтите в семейството са наистина сериозни и му влияят силно психолигически, по-добре се разберете с жена ти за някакъв тип преструване заради него (поне в негово присъствие). Ако няма какво да продадеш в родния си град, за да купиш поне малък апартамент в София, лично според мен си обречен. Аз лично плащам за квартира тук, необвързан съм сериозно и много пъти съм си мислил какво ще правя по-нататък. Няма да се върна в родния си град, който в момента е с население от около 60 000, бил е и по-голям, най-вече заради средата. Аз съм много свободолюбив, но за специалните хора бих се пречупил напълно. Важното е да бъдеш Р.А.Ц.И.О.Н.А.Л.Е.Н, т.е. да мислиш преди да направиш сериозна крачка.
Примерно, не си ли мислил да оставаш жена си да се пробва в София - без теб. Помагаш й с малко пари, квартира и я оставяш да работи в кабинета, който иска за 300 лв. (даже и 500 лв. да са на месец, тя е "умряла от глад", а светът не е за романтици, които работят мечтаната работа за съжаление). Ако е било писано да остане с теб, тя ще бъде с теб. Понякога на човек трябва да му подадеш малко свобода, за да се почувства, че свободата тежи, при това много. Между другото, при горния вариант има един лош сценарий - да поиска да вземе детето, като съответно изиска и пълна издръжка. Бъди сигурен, че може да се случи, а оттам и да да се намери много бързо татко! От друга страна, може да не го осъзнаваш, но трябва да се намали влиянието на потенциалните роднини върху семейството ви. Майка ми, че ми е майка и от собствен опит ми е казвала понякога, че различните поколения трябва да живеят отделно. Така е в пълна степен!
Най-важното, жена ти трябва да разбере, че място за романтика Н.Я.М.А., някой винаги плаща сметките, явно в твоя случай си ти! Жена ти обаче е човек с амбиции, което е прекрасно - трябва да поговорите разционално и да видите, дали има някакви опции за локална работа в подобна сфера, на която тя държи. Ходенето по фитнеси и солариуми само я приближава до метресите - тя е явно образован човек, а средата е основополагаща, за да се чувства добре човек.
Наистина ме разчувства историята ти, защото макар и роден в не малък град, като малък гледах съседите (отрасъл съм в голям жилищен комплекс с множество блокове) как се връщат от работа изморени, ядосани на живота в много от случаите и същевременно водещи не кой знае колко богат живот. Единствените им удоволствия като че ли бяха да си вземат по една бира от кварталните магазинчета/кръчми и да седнат да играят карти или да си говорят пред вохода или наблизо. Аз лично си казах, че ще дам всичко, за да не живея такъв живот, каквото и да ми струва. Затова ти стискам палци най-вече да оправите отношенията си със съпругата ти, заради детето. Няма по-щастливо дете от това с двама родители, които не се карат всяка вечер. Не забравяй, че парите винаги са най-голямата ябълка на раздора, затова не се заблуждавай, че в София ще вържете. В София е пълна лудница, изключително скъпо е и има какви ли не препятствия за нормално съществуване, особено в среда на конфликти в семейството и несигурни доходи...
Извинявай наистина, ако с нещо съм те засегнал и моля те не взимай нито един от потенциалните съвети по-горе наистина без много сериозно обмисляне. Стискам палци за оправяне на отношенията със съпругата си, а ако това е невъзможно, за всичко, което би довело до нещо наистина добро за детето. И най-вече мисли за парите и възможносотите за издръжка на теб и детето, защото след здравето, парите са най-важното, а отношенията между хората са вторични величини, зависещи от първите две! Късмет и дано да се получат нещата!!!!!!!
12 years ago
АРХИВ OP Благодаря Ви за мненията! Честно казано не очаквах, благодаря!
Значи, аз много добре познавам живота в София-както споменах,ние живеехме до скоро там - близо 8 години. Не бих искал да споря доколко средата в София е уникална, но ние няма опасност да изгубим контакт с тази среда. С колата съм за 1 час - от нас (от моя град) до театър Иван Вазов, няма проблем да ходим когато си искаме (и сме свободни) до където и да е в София, но честно казано, след като съм обиколил по работа и за удоволствие голяма част от света, не мога да се впечатля особено. Може би ако единствената дестинация ми беше моето градче-столицата,ок,но...
Лесно е да се каже-продай тук всичко и купи в София-и после какво? Ако се огъна и по тази точка,утре може да ми се наложи и бъбрека да си продада едва ли не...Но проблема е, че за съжаление аз съм убеден и знам, че нещата няма да се променят, и не е проблема къде се живее в крайна сметка...И мен лично ме е страх за момчето ми, че ще го набутам в София-та и лично за него какво е по-добре-нищо. За семейството ни - също нищо. Варианта тя да си работи в София аз съм го предлагал разбира се-да пътува и да си работи там,но аз какво да правя сам и без детето си?
Влияние на роднини и прочие няма-ние си живеем отделно разбира се, отделно ако техните родители разберат какви планове крои дъщеря им, ще им стане лошо. Отделно че и те ще спрат да виждат внука си.
Осъзнавам, че реститутското и мутренското поведение-фитнеси,солариуми и т.н като единствено занимание не са за нормалните хора, но аз не искам това да е единственото й занимание. Опитвам се да намеря някаква работа тук и проблема е, че не мога в скапаната й сфера. Иначе няма проблем да работи в различни сфери,но не...искам си моето. Как да не откачиш? Знам, човек учил и с амбиции е трудно да стане някакъв служител в някакъв офис, но и аз съм учил, и аз съм магистър и аз имам диплома от чужбина,но в живота се налага и да си малко гъвкав и да загърбиш понякога амбиции и прочие. Лично аз съм работил по специалността си (донякъде) точно 1 година, другите над 10 години стаж-е било друго.
За сивото и смачкано ежедневие на хората от комплексите (старая се да отговоря на всекиго писал тук) - то е такова и в София и в Лондон и навсякъде. Интелектуалната среда, ако щеш и средата на по-заможни хора-това го има и в нашия град и навсякъде другаде. Според мен в момента е малко преувеличено (по личен опит говоря) - в София имало повече възможности,по-добро заплащане...да, за един малък процент е така, но за масата-дали си учител например в София или Каспичан-все тая...В момента, работата която работя-бих взимал абсолютно същите пари и в София. Не са малко,не са и много, но е еднакво заплащането. И не само при моята работа е така.
И аз мислех, че парите са основния проблем за кавги и раздори в едно семейство,но при нас не са! В крайна сметка аз изгубих доста пари, но и спечелих доста, не съм ги прахосал и не искам да ги похарча за някаква скапана боксионерка в София или където и да е другаде и то точно в този момент.
Да беше да напусна само жена си, но детето да е с мен-веднага бих го направил. Да живеем разделени би било донякъде поносимо, но познавайки нрава й-тя просто ще забрани да виждам момчето си,колкото и той да реве за мен. И не за друго-а да е на нейното, да си начеше злобата. Засега ме спасява факта, че без мен е загубена-във финансов,но и в личен и друг план-та кой мъж ще се хване с такава жена?!
И най-тъпото е, все пак живеем толкова време заедно, има някакви проблясъци - в смисъл шегуваме се, забавляваме се, романтика и прочие няма-тя просто е лишена от такива качеста,но толкова за кратко и после сякаш изпада в някакъв транс, откача ли тази жена не знам.
Имам приятели-зарязаха жени и по няколко деца и се хванаха с други жени, но аз не мога да си представя да си зарежа детето. Просто не мога. Затова и както написа някой по-горе, стискам зъби и живея заради детето.
Понякога ми е изключително трудно-напускам работа,почвам друга,възниква проблем във финансов план, мобилизирал съм се на 110%,трябва да взема важни решения, касаещи не просто аз какво и как ще работя и правя, а как ще е подсигурено семейството ми - и аз ако не подкрепа, поне да не ми се пречи,напротив-тогава почваме да водим полемики и да се изясняваме за неща, които биха били безпредметни, ако аз не взема правилното решение и загубя например всичките си спестявания. В такива моменти ми се иска да зарежа всичко и да кажа-видя ли докъде ни докара сега ма, но какво от това, ще пострадаме всички, и няма никакво значение кой е виновен и кой не...
Не е лесно да си баща в таква ситуация, но нас мъжете по принцип не ни броят за хора можещи да се грижат за децата си. Защо например на майката да се полага по подразбиране детето? Но е така, уви, чел съм много информация по въпроса и шанса детето да остане при бащата е изключително нищожен.
Както и да е, пак се отплеснах и написах обемист отговор, за което се извинявам. Въобще сега се замислям за нов тип бизнес (това малко не шега, но и на сериозно малко) - да се направи един реален клуб, не сайт, тип Клуб на анонимните хора с проблеми в семейството. Явно доста хора имаме проблеми за съжаление...
Благодаря ви за всички мнения и дано не попадате в моята ситуация!
Значи, аз много добре познавам живота в София-както споменах,ние живеехме до скоро там - близо 8 години. Не бих искал да споря доколко средата в София е уникална, но ние няма опасност да изгубим контакт с тази среда. С колата съм за 1 час - от нас (от моя град) до театър Иван Вазов, няма проблем да ходим когато си искаме (и сме свободни) до където и да е в София, но честно казано, след като съм обиколил по работа и за удоволствие голяма част от света, не мога да се впечатля особено. Може би ако единствената дестинация ми беше моето градче-столицата,ок,но...
Лесно е да се каже-продай тук всичко и купи в София-и после какво? Ако се огъна и по тази точка,утре може да ми се наложи и бъбрека да си продада едва ли не...Но проблема е, че за съжаление аз съм убеден и знам, че нещата няма да се променят, и не е проблема къде се живее в крайна сметка...И мен лично ме е страх за момчето ми, че ще го набутам в София-та и лично за него какво е по-добре-нищо. За семейството ни - също нищо. Варианта тя да си работи в София аз съм го предлагал разбира се-да пътува и да си работи там,но аз какво да правя сам и без детето си?
Влияние на роднини и прочие няма-ние си живеем отделно разбира се, отделно ако техните родители разберат какви планове крои дъщеря им, ще им стане лошо. Отделно че и те ще спрат да виждат внука си.
Осъзнавам, че реститутското и мутренското поведение-фитнеси,солариуми и т.н като единствено занимание не са за нормалните хора, но аз не искам това да е единственото й занимание. Опитвам се да намеря някаква работа тук и проблема е, че не мога в скапаната й сфера. Иначе няма проблем да работи в различни сфери,но не...искам си моето. Как да не откачиш? Знам, човек учил и с амбиции е трудно да стане някакъв служител в някакъв офис, но и аз съм учил, и аз съм магистър и аз имам диплома от чужбина,но в живота се налага и да си малко гъвкав и да загърбиш понякога амбиции и прочие. Лично аз съм работил по специалността си (донякъде) точно 1 година, другите над 10 години стаж-е било друго.
За сивото и смачкано ежедневие на хората от комплексите (старая се да отговоря на всекиго писал тук) - то е такова и в София и в Лондон и навсякъде. Интелектуалната среда, ако щеш и средата на по-заможни хора-това го има и в нашия град и навсякъде другаде. Според мен в момента е малко преувеличено (по личен опит говоря) - в София имало повече възможности,по-добро заплащане...да, за един малък процент е така, но за масата-дали си учител например в София или Каспичан-все тая...В момента, работата която работя-бих взимал абсолютно същите пари и в София. Не са малко,не са и много, но е еднакво заплащането. И не само при моята работа е така.
И аз мислех, че парите са основния проблем за кавги и раздори в едно семейство,но при нас не са! В крайна сметка аз изгубих доста пари, но и спечелих доста, не съм ги прахосал и не искам да ги похарча за някаква скапана боксионерка в София или където и да е другаде и то точно в този момент.
Да беше да напусна само жена си, но детето да е с мен-веднага бих го направил. Да живеем разделени би било донякъде поносимо, но познавайки нрава й-тя просто ще забрани да виждам момчето си,колкото и той да реве за мен. И не за друго-а да е на нейното, да си начеше злобата. Засега ме спасява факта, че без мен е загубена-във финансов,но и в личен и друг план-та кой мъж ще се хване с такава жена?!
И най-тъпото е, все пак живеем толкова време заедно, има някакви проблясъци - в смисъл шегуваме се, забавляваме се, романтика и прочие няма-тя просто е лишена от такива качеста,но толкова за кратко и после сякаш изпада в някакъв транс, откача ли тази жена не знам.
Имам приятели-зарязаха жени и по няколко деца и се хванаха с други жени, но аз не мога да си представя да си зарежа детето. Просто не мога. Затова и както написа някой по-горе, стискам зъби и живея заради детето.
Понякога ми е изключително трудно-напускам работа,почвам друга,възниква проблем във финансов план, мобилизирал съм се на 110%,трябва да взема важни решения, касаещи не просто аз какво и как ще работя и правя, а как ще е подсигурено семейството ми - и аз ако не подкрепа, поне да не ми се пречи,напротив-тогава почваме да водим полемики и да се изясняваме за неща, които биха били безпредметни, ако аз не взема правилното решение и загубя например всичките си спестявания. В такива моменти ми се иска да зарежа всичко и да кажа-видя ли докъде ни докара сега ма, но какво от това, ще пострадаме всички, и няма никакво значение кой е виновен и кой не...
Не е лесно да си баща в таква ситуация, но нас мъжете по принцип не ни броят за хора можещи да се грижат за децата си. Защо например на майката да се полага по подразбиране детето? Но е така, уви, чел съм много информация по въпроса и шанса детето да остане при бащата е изключително нищожен.
Както и да е, пак се отплеснах и написах обемист отговор, за което се извинявам. Въобще сега се замислям за нов тип бизнес (това малко не шега, но и на сериозно малко) - да се направи един реален клуб, не сайт, тип Клуб на анонимните хора с проблеми в семейството. Явно доста хора имаме проблеми за съжаление...
Благодаря ви за всички мнения и дано не попадате в моята ситуация!
12 years ago
АРХИВ OP Виждам, че си в тежка ситуация и ти съчувствам. Не защитавам жена ти, а само разбирам защо мрънка. Просто си е представяла живота си по друг начин, а не е станало така. Но за това не си виновен ти. Просто сте направили грешка. Това което мисля е, че не можете да бъдете заедно. Не е хубаво детето да израства докато родителите се разделят, но ще ти кажа, че може да е още по-лошо да израства с двама родители, живеещи заедно, но с постоянни скандали. Аз съм израстнала така и наистина бях много подтиснато и проблемно дете. Вечно се чувствах изтормозена, прецакана от живота и растях в постоянни депресии. За това според мен по-добрия вариант е да се разделите. Само не знам как ще се разберете за попечителство. Ако можеш ти да вземеш сина си и да си живеете двамата с него в града, който си живеете в момента ще е супер. Ако го наблюдаваш и намериш начин да му обясниш, че това че сте разделени не трябва да го кара да се чувства непълноценен мисля, че може да си бъде нормално, щастливо дете. Другия вариант е тя да го вземе, а ти да го виждаш в определени дни. Каквото и да направиш първо го обмисли добре, но не се давай на отчаянието. Аз давам една идея, че сега тя е зависима от теб и евентуално можеш да се възполваш от това, за да я склониш на повече дни с детето, ако се разделите.
12 years ago
АРХИВ OP съвета ми е -взимаш детето при теб-тя не е жена за теб.Ще си провалиш собствения живот и този на детето си-остави я нека да си пътува за софия-помисли за себе си-тя те е смачкала-ти вече не си мъж заради не.Успех
12 years ago
АРХИВ OP Здравей, аз съм жена-омъжена с детенце.Много уважавам мъжа си заради това че не би се оставил да се държа по този начин с него.Ако аз викна и той ще викне. Според мен твоета половинка знае че каквото и да каже или направи ти ще си безмълвен няма да отвърнеш,точно там е проблема-търпиш,мълчиш и това е.Естествено и характера и не е от най-приятните,но за това положение донякаде си виновен ти.Не се притесняваи от това че си я завел в провинцията няма нищо лошо аз йивея в София и ако мъжа ми ме махне от тук щте го разцелувам.Може да звучи много грубо но жсе пак аз мисля че триабва да се опъляиш на жена си,ако друг беше на твое място до сега щеше да я е шамаросал даже но ти си с железни нерви.Докато четях изповедтта ти се ядосах ти как търпиш не знам. Стегни се и се дръж мъжки. С уважение Миланова
12 years ago
АРХИВ OP Здравей,хубаво е,че толкова хора са ти писали и са се отзовали,аз също искам да се отзова,защото ми е много мъчно за теб.Съжалявам те,аз лично си мечтая за мъж като теб и си мислех,че вече няма такива....затова,не се отчайвай,ще ти кажа направо-ти си идеален баща и човек за семейтво,готов си на компромиси и обичаш детето си.Жена ти е звяр и е глупава и не осъзнава какво съкровище има-теб и живота,който си и осигурил.Тя сега съвсем е полудяла,защото си стои в къщи.Но ще ти кажа нещо-не я слушай-местенето няма да промени нещата и това ти го казваш на няколко пъти.Затова ще е глупаво при положение,че си толкова умен и можещ и постигнал толкова много,да тръгнеш по акъла на една глупачка,която 5 пари не дава за теб,и която утре като зарежеш живота си заради нея ще те изрита като мръсно куче-ще видиш,че така ще стане!По-добре и кажи-добре като искаш да работиш в София,мила,върви,не се тревожи,аз ще се грижа за детето тук и всички ще са щастливи :) какво да ти кажа,може и да се навие,тя май и за детето нехае особено....не и се давай наистина,просто не го прави,тя няма да ти вземе детето-то си е твое!!!твоя кръв,а наистина може да измислите нещата така,че да си го виждаш,а и нещо чрез съда можеш да измислиш,знаеш ли,тя не може да го издържа,а ти можеш...незнам какво друго да ти кажа,просто не я слушай и не зарязвай живота си,живота в БГ е труден и ти си в завидно положение,а и това е добре за детето ти,защото и то има нужда от грижи и пари,много пари.Дръж се докрай,не се давай на тая лудата!С теб съм и виж колко много хора са с теб!ако трябва пиши пак и ние ще те подкрепим!Успех!
12 years ago
АРХИВ OP Не разбирам....защо в живота се случва така....отдаден си изцяло на човека до себе си....и в крайна сметка се оказва, че си направил истинска грешка, за която ще плаща най-скъпото на този свят-детето....бащата на моята дъщеричка...след като поиска да е сам и ни остави при родителите ми си се върна в апартамента, които заедно ремонтирахме дори седмици преди да родя...идва да я види на две, три седмици веднъж...сега като чета тази история, ми става още по-тъжно, че има и други хора,които страдат като мен...има мъже, които обичат децата си...но аз не успях да направя правилния избор...съжелявам, че се намесвам в темата по този начин...
12 years ago
Топ потребители
| Потребител | Рейтинг |
|---|---|
| FFF | 210 |
| Titto | 64 |
| GOD_is_our_saviour | 56 |
| бдхзфгхзф | 40 |
| roser | 22 |
Които мисли, че има проблем за се лекува ,аз пия алкохол, за да се напивам на мене ми помага да се чувствам добре и да с...
ContinueЗдравейте. На 34 съм и от години се боря с килограмите си. Не става въпрос само за външния вид – чувствам се тежка, бавн...
ContinueТърся те!Цял живот ще те търся,но дали ще те намеря?Само ако можеше ти да си до мен!Но дали изобщо съществуваш?Идеалното...
Continue