Пак ми се случи нещо вчера, дето се чудя как изобщо оцелявам. Значи, прибирам се късно, адски уморена, ръцете ми пълни с покупки – хляб, мляко, чипс (важното, нали). Влизам в асансьора, натискам бутона за етажа и... нищо. Никаква реакция. Окей, натискам пак. Пак нищо. Решавам, че няма да чакам цяла нощ там, слизам и почвам да мъкна торбите нагор...