Здравейте на всички! Искам да разкажа за моите душевни терзания и аз. Имам си мъж , имам си и дете. Проблемът ми е в това , че може би избързах с избора си... Осъзнах това преди около две години , а не смея да споделя с никой. Това ме убива! Нямам желание за секс със мъжа си , нямам желание за гушкане и за нищо. Но от известно време нещата ескалираха-имам си най-добър приятел(не любовник) и при една от последните ни срещи ръцете ни се допряха случайно , докато му подавах телефона. Тогава ме порази гръм...и едва се съвзех. Той има сериозна приятелка и няма смисъл да се надявам на каквото и да е , а и аз също съм ... "обвързана". Понякога се задушавам в брачното ложе! Само детенцето ми дава сили да гледам баща му. Нямам смелост да го напусна , а младостта ми си отива без любов! Понякога умирам... Момичета , не бързайте със сериозните връзки , за да не се хванете за първия мъж , който ви обича , а вие си мислите , че обичате , последствията са непоносимо тежки! S. G.

връзка любов деца прибързване