Ето че дойде време да напиша поредната си изповед, излизаща право от дълбините на моето умиращо и с болка изпълнено сърце.. Дори не знам защо пиша, аз самият не мога да си отговоря.. Може би въпреки всичко, аз все още се надявам, надявам се но на какво?! На чудото че всичко ще се промени ли?! – Надали, отговарям си отново аз. Да, аз съм различният човек, оня който всеки ненавижда и презира. Оня който иска да бъде човек, но в свят на нечовеци. Оня който всеки заклеймава, и нарича го какъв ли не.. Защо?! - заради моята откровеност ли?! Днешният живот, това е нещо нереално, убийствено и трагично гадно. Нещо от което пак душата за пореден път от болката кърви. Вървя си вчера аз по пътят, както винаги с поглед надолу гледащ земята, чувам разни смехове и глъчка около себе си, някакви цинични фрази, някакъв истеричен и ужасен смях. И се правя че не виждам и не чувам, и продължавам аз безпътен да вървя.. Хората ме гледат странно, и шушукат си когато подминавам аз.. Не ми пука, това съм аз, това е моят свят. Моят въображаем и невъзможен за съжаление свят, в който аз искам да живея.. Онзи свят в който всичко е красиво, в който всичко е различно, в който хората са други. Вървейки, на отсрещната пътека гледам малко беззащитно просяче, което се чуди в кой казан да пребърка за да намери нещо с което да засити безутешния си глад.. Имах аз някакви дребни пари в джоба си, отидох до просячето и му ги дадох всичките, поне това можех да направя. Просячето се зарадва и вежливо ми благодари. Попитах го тогава аз: - Хей просяче, ти какво би направило ако имаш цялото богатство на света?! Просячето дори не се замисли и веднага ми отговори: - Бате, ако имам всичкото богатство на света, ще го раздам на бедните, на децата-сираци, ще помогна на добрите хора които заслужават едно по добро бъдеще! Останах смаян от този негов отговор.. И в същото време се запитах.. Как е възможно едно просяче от улицата което няма нищо, да е готово да даде всичко което не притежава, за да помогне на хората в беда, а хората които имат богатство слава и пари, те никога не са си и помисляли да направят нещо подобно?! Едно наивно просяче от улицата, то не мисли за своето бъдеще а е съпричастно и иска да помогне на хората в беда.. А хората които имат, те искат още и още да имат но никога не мислят за бедните, за невинните и за жертвите които има по земята. Редно ли е да бъде така, питам се отново аз?! но мълча, защото отговорът не намирам.. Всеки е прекалено зает, със задълженията си да вреди на всичко около себе си.. Всеки е прекалено зает с алкохолозиране, секс, наркотици, разврат и побоища. Това са днешното поколение "хора" Мъка ми е да го кажа, аз не искам да го кажа, но няма вече хора, не и такива като мен.. Има само някакви ужасни същества подобни на роботи, притопили всяка човечност в себе си, извисили само злобата и покварата във своите души.. Отдавна вече никой не разбира никого, човек за човекът превърна се във вълк. На пътят да те видат всеки ще те смачка но никой няма да ти подаде ръка. Прибирам се аз в къщи, тръшкам истощеното си полу безжизнено тяло на леглото, и уморен от всичко и всички аз отново тежко въздишам, гледам за пореден път със часове тавана, гледам само в една единствена точка, и мисля, и мисля, какво си мисля не знам и аз.. Може би си мисля дали има смисъл да съществувам, къде е смисълът във всичко това?! И след дълго мислене, въздишане и болка, ставам като размазан от леглото, докопвам се отново до компютъра, стартирам го и започвам за пореден път да сърфирам из необятните пътеки на интернет пространството. Както си сърфирам, и какво да видя аз, жестоко убийство над младо момиче (студентка) извършено по особено мъчителен и жесток начин, пробождано, насилено и зверски дупкано с нож.. Извършителят, 22 годишен младеж без ясен мотив защо го е направил... но какви мотиви по дяволите може да имаш за да отнемеш човешки живот, може ли нещо да оправдае подобно деяние питам аз?! - НЕ не може!!! Настръхнал за пореден път като цвете увяхвам аз и задавам си въпроса: Боже в какъв свят живеем?! Коя е тази ръка която е дръзнала да дупчи, кое е това сърце което е дръзнало да насили и да допусне отнемане на човешки живот?! Що за същество трябва да бъдеш за да отнемеш един невинен живот на едно младо прекрасно момиче??? Има ли сърце този който го е извършил питам се аз?! въпросът ми е излишен нали?! Този които има сърце никога не би направил подобно зверство...! Но нали живеем в корумпирана и лумпена държава, и всичко се толерира нали, понеже оня бил син на еди кой си, и съдът просто си затваря очите.. СРАМОТА!!! - Има ли значение на кого е син един насилник и убиец?! На какъвто и да е син той си остава убиец, който ако е на свобода, той ще наръни и друг невинен човек, той е престъпник и него няма какво да го спре! Кой е този родител който застава зад гърба на синът си - изнасилвачът и убиец?! Кой умен родител би прикрил подобно зверство от страна на детето си ? И кой е този родител който е допуснал да отгледа дете насилник и убиец? кой?! Защо по дяволите? Кога се промени светът толкова много, кога парата завладя света и замаза очите на правосъдието?! До кога ще слушаме убийства над деца, над момичета, насилие.. до кога органите на реда ще бъдат корумпирани и ще дават свобода на тези които трябва да бъдат във затвора?! Някой мисли ли за този народ? Някой мисли ли за нашата сигурност? - Отново сам си отговарям - НИКОЙ!.. Кой ще върне убитото дете на тези родители? Кой ще им стихне болката от ужасната загуба?!.. НИКОЙ нали?.. Аз ужасно много искам да имам жена и деца, искам семейство, на което да бъда отдаден, за което да се грижа, но от друга страна напира в мен страхът, защото виждам в какво общество живеем и си казвам: Моите деца ще израстнат сред тези безчовечни създания, моите деца ще бъдат застрашени от подобни неща, и това ще ми носи болка и постоянен страх.. страх от това да не ми се обадят и да ми съобщят че детето ми е убито или насилено... Ето до къде стигнахме, човек да го е страх деца да създаде... Има ли думи с които да опиша болката и огорчението си? Има ли думи с които да опиша огромната си безкрайна ненавист към днешните човеци?! НЕ Няма такива думи... просто думите не стигат да опишат това което изпитвам. Родители, знаете ли къде са 12-13 годишните ви деца? Как заспивате нощем спокойни, като знаете че детето ви е някъде там, дори не знаете къде.. По нощните клубове или някъде другаде?!.. Не ви ли е страх, не допускате ли скапаната възможност че детето ви може да не се прибере във вас? Днешните младежи.. новата "цивилизация" Каква е тази цивилизация обаче? На дрога, развратеност, пушене и пиене.. Как допускате децата ви да растът така?! Какъв елит на обществото ще създадът те.. какво бъдеще ги очаква и каква съдба?.. Ах, толкова много болка има по земята, не мога да си събера мислите за да опиша всичко, огорчен съм, съсипан съм.. наистина ме боли отвътре душата ми се пръска, яд ме е за всичко, жал ме е за истинските хора които цял живот добро не виждат.. жал ме е за невинните клети момичета, които стават жертви на насилие и жестоко отношение... искам да им помогна на всички тези момичета.. на всички тези хора, искам да няма безправие по земята да няма жестокост, да живеем мирно, тихо, кротко и в хармония.. да се движи всеки спокойно по улиците, а не да върви със страх и да се оглежда, очаквайки някой от някъде да го налети.. Толкова ли много искам?! Толкова ли е трудно да живеем нормално дами и господа?! толкова ли е трудно да се обичаме?! Вървя и гледам някакви нечовешки същества, надрусани мутри, истерични викове и хвалби кой колко бил величествен, кой колко хора бил претрепал, кой колко момичета е пре******л и отхвърлил без да му пука как се чувстват те.. Кои са тези "хора" питам аз?! Владетелите на света ли са те, кой им дава правото да вървят и да унижават и тъпчат всичко около себе си?! какви са те и за какви се мислят? Няма ли кой да ги спре?! Защо живеят подобни изверги, след като тяхната единствена цел и мисъл е с кого да се изгаврят..? Кого да смачкат.. Всеки поставя плътските удоволствия на първо място.. всеки приема момичетата като обект за секс, за перверзия.. Защо трябва да е така?! Ами момичетата не са парцали, и те имат нужда да бъдат обичани, а сексът е преди всичко любов.. той е необходима част за да покажеш любовта си на човекът до теб, но това не трябва да бъде главната мисъл в съзнанието на един мъж.. дори в библията пише че неща като хомосексуализма, самозадоволяването, и телесната възбуда, това са грехове които рано или късно който съгреши ще си заплати за тях. Най скапаното нещо е да нямаш контрол над собственото си тяло и да мислиш само с половите си органи.. нали имаме глави на раменете си, не трябва ли преди всичко да мислим с тях питам аз?! Защо е този култ към садизма, развратността и покварата... Защо? животът е толкова кратък, защо просто не му се насладим, защо сами си го правим по сложен ?!! Бог ли?! аз не вярвам във него, но както споменах спазвам нещата които пише в библията, макар че не вярвам в бог! Библията е свещенна книга, макар да не съм я чел но знам неща от нея, знам за греховете които не бива да съгрешавам! Та да кажа за Бог! Чудно ми е къде беше този бог когато в продължение на цели 500 години турските изруди клаха, избиваха, и насилваха брутално нас Българските човеци.. Когато са насилвали и разпаряли млади бременни Български девойки... когато са обезглавявали всеки Българин... Всичко това те са го правили без да изпитват капка угризения в себе си. Та къде е бил този бог и как той го е допуснал това ужасно нещо да се случва?! Къде е бил тоя бог през 45-те години комунизъм, когато комунистите също избиваха и плячкосваха всичко каквото им попаднеше?! И къде е тоя бог който определя съдбите на хората.. Защо ние нормалните, добросъвестни хора живеем по зле от демоните дори.. А разни идиотчета които не заслужават нищо друго освен да умрат, точно те живеят като лордове, правейки си каквото си поискат, и имайки всичко, което ние жалките бедни човечета нямаме но бленуваме да имаме?!.. Къде е справдливостта?! Да вярвам ли във нея питам аз отново и за сетен път? Защо тази съдба и този бог, не убиват гаднярите и всички останали дето причиняват болка и страдание на невинни хора?! Сега всеки би ме нарекъл луд, жалък и какъв ли не... да знам това редовно се случва, винаги когато излея пустата си полу мъртва душа, винаги когато кажа истината с цел поне малко да ми олекне на сърцето... аз винаги излизам виновен незнайно защо.. Може би вече, да кажеш истината се таксува едва ли не като престъпление и всеки те налита.. а всъщност вътрешно всеки осъзнава че съм прав защото нещата които пиша те се виждат, всеки божи ден те са факт и се наблюдават по улиците на нашата изстрадала и грохнала държавица.. Млади хора едва сега подрастващи, едва развиващи се.. вместо да седнат да почетат за Българската история, да научат какво се е случвало преди тях.. да разберат каква е истината.. да гледат поне малко да се огромотят, а те вместо това решават че ще е по добре ако отидат някъде да се напият, да набият някого, или да се на******т.. От малки те поробват своето съзнание и го ограничават.. Покварата ги залива и унищожава все повече човешката ценност и култура. Да, сега всички ще кажат "ти не си безгрешен" и да така е, никой не е безгрешен и аз не пледирам че съм такъв.. но поне съм човек нали?! Мисля че това ми стига.. Мога да обичам, сърцето ми е толкова голямо че мога да обичам всичко и всички.. душата ми е толкова чувствителна и добра че дори не бих повишил тон на момиче, дори това ми е грях на душата да направя.. а за насилие и убийства, дори през ума не ми минават подобни ужасяващи неща! Но съм сам, един самотник, погубен от животът, цял живот вече 22 години живял в мрак и празнота, съмва, мръква, слънцето изгрява но в душата ми нахлува мрак.. този мрак погубва ме.. искам ах колко много искам да променя света, да открия хора като мен, да създам защита и всичко най добро на достойните хора.. ах колко искам да живея в един различен свят.. в едно различно човечество.. в което ценността и справедливостта да бъдат водещата сила!.. Но с мечтите ще си остана нали?!.. Ето ме мен и обществото, в което Аз искам да живея! Човешката душа. Едно от най-сложните неща на света. Всеки желае да бъде духовно богат. Много младежи се опитват, но остават загледани в залеза. Заслепяват се от червената светлина. Душите им падат мъртви в началото на без това трудното си житейско съществуване. В края на тунела има светлина, но токът става прекалено скъп. Не може да бъдат захранвани електрическите крушки. Ами сега на къде? Какво е това наше общество,в което живеем днес? Връщаме се хиляди години назад. Ценностната система се разрушава. Страхът се разпространява на всякъде. Всеки се крие в своята черупка. Очаква някой да я разбие с чук. Но няма кой. Това е днешният свят. Нищо не се получава безплатно. А може би само животът. Раждаш се, прохождаш, учиш, създаваш семейство. След това просто сядаш и започваш да чакаш смъртта. Но къде е смисълът в това? Заобиколени сме от общество, което постоянно говори за равноправие. Което желае край на войните. Моли се за мир и любов. А в същност никой не прави нищо по въпроса. Всеки един от нас обича да мечтае. Било за тези неща или нещо друго. И аз обичам да мечтая. Най-често мислите ми биват спохождани от една представа за идеалното общество. Обществото,в което аз искам да живея. Какво е то? Каква е разликата м/у реалното и това от мислите ми? В моят свят всеки е равноправен. Всички имат право да се изявяват. Младите на биват пренебрегвани. И те имат какво да дадат. Отделя се повече внимание за образованието. За духовното богатство на хората. Още от малки децата биват учени какво е честност и доброта. Всеки помага на другия. Има повече възможности за реализиране на мечтите. Представете си едно общество, което не е ограничавано само работа. Място, където всеки може да изкаже мислите си на глас. Да осъществи желанията си. Вървенето по улиците вече не е заплашено от смърт, кражба или нещо друго. Всички се движат с гордо вдигната глава. Всеки дава своя принос към обществото. Индустрията се развива. Фабриките заработват. Откриват се нови работни места. Така никой няма да се чувства безполезен. Няма да има гладуващи. Започват работа много университети и училища, в които всеки един да има право на образование. Светът се превръща в едно чудесно място за живот. Няма да има неуки. Конкуренцията ще е голяма. Всеки ще се бори не за повече пари, а за ново откритие. Нещо, което да помогне на обществото ни. Би било наистина чудесно да живееш на такова място. Някъде, където и твоята дума да важи. Където управляващите не са хора търсещи само материални блага. Красотата няма да е най-важното нещо на света. Преди всичко ще се гледат качествата на човек. Желанието му за работа. Завистта и омразата постепенно ще бъдат запратени в най-дълбокото кътче на съзнанието ни. Ще се започне да се обръща внимание на красотата около нас. Ще бъде видяна магията на тази игра наречена „живот”. Никой няма да е губещ в нея. Ще се чува само смях. Усмивката ще е неделима част от живота на всички. Разбира се никой няма да бъде лишен от правото си да греши. Но тази част от живота няма да бъде толкова катастрофална. Всеки един ще си намира поуката във всичко. Ще се обърне една нова страница на живота. Тайната на спогаждането между природата и човека ще бъде отгатната. Сърцата ни ще бъдат притежание на любовта и трудолюбието. На добротата и честността. Затова си мечтая аз. За едно такова общество. Изведнъж мислите ми биват прекъснати от изсвирващ клаксон. Оглеждам се. Къде съм? А, да, в реалността.