Искам да споделя една история, която ми се случи на скоро. Пътувах си аз във влака, когато той спря на една гара. Станах свидетел как кондуктор изхвърли една жена с малко дете защото нмчаше билет. Тя не беше циганка, но и личеше, че е бедна. Молеше се на кондуктора, обясняваше му, че ще слезе на другата спирка и че има само 2лв. в нея за детенцето, но той най нагло изхвърли раничката на детето и ги избута от влака. Всички хора си седяха и гледаха цирка. Никой не направи нищо, а около мен имаше предимно хора на възраст. И се питам защо поне един от тези хора не стана, не помогна на жената. Какъв е този злобен свят в който живеем. Нима не може на някой от нас да се случи да изпадне в такова положение? Нали за тоеа сме хора да си помагаме. Аз също не направих нищо уплаших се. Винаги сам разчитала на семеиствого си и едва сега навлизам в живота. Когато намерих увереност беше късно влака тръгна. А един дядо до мен каза "Щом няма пари, няма да пътува". Ами ако и се е налагало спешно? ... Незнам дали само тук в България е така, може би не, но хората стават все по-зли, по-изнервени, и гледат само за себе си. Дано не съм ви отегчила с исторята. Не ме бива много по разказванвто. И все пак се надявам ако някой я прочете да се замисли.