И ето ,стигнах до тук. Искам да споделя. Искам анонимност и се радвам,че тук мога да я получа. Дано се намери някой читател на моята история ,макар и скучна. На 20 години алкохолът ме съсипа. Никой не ми е наливал в устата и знам,че вината е моя. Моя е ,защото му позволих да стане част от мен ,да не мога без него. И сега знам,че съм алкохоличка ,колкото и да ме боли като го кажа. Знам,че заради алкохола постоянно бера срам. Знам,че загубих истинските ценните неща. Знам ,че искам мама пак да ме гледа с обич и радост ,да дойде до мен и просто да ме гушне. Чудя се има ли граница себеомразата и колко точно трябва да се намразиш ,за да събереш сила просто да оправиш живота си ? И най-страшното - дали има оправия? Загубих мъжъ ,когото обичам. Нелепа връзка ,градена на мазохизъм,извращения и съдизъм. Да. Но обич - силна и дълбока.Болезнена. Знам,че е някъде там и че ме обича ,както аз него. Но ,добре ,свърши се.... но откакто се свърши с това ,именно тогава аз пропаднах. На дъното съм.Секс ? Ние му викахме "правене на Любов". Вече е секс.Постоянно с различни хора. Не знам защо не спирам.Удовлетвереност неполучавам оттова нещо ,само още повече боли ,че искам да правя любов, с Него. Имам нужда от нежност - чиста и истинска.. защото чувствам кървяща рана вътре в себе си. Благодаря ви за отделеното време ! Имах нужда да споделя с непознати хора. Сигурно още много неща мога да кажа ,но просто искам да споделя и нещо красиво ,което написах: Любав за цял един свят. Любов за цял един живот. Една любов - един живот. Нашата Любов.

връзка любов болка зависимост алкохол раздяла