Ето я моята кратка история. На 37 съм, и винаги съм бил зле със социалните връзки. Трудно намирам приятели още повече приятелки. Това ме убива.
Имам дете с което живеем заедно вече е на 14 г. Постарах се доста да постигна основните си цели, да имам добри доходи и точно когато си мислех, че вече ще съм щастлив усещам, че нещо ми липсва. Винаги съм си представял че ще имам хубаво и щастливо семейство. Е не беше така, взех неподходящата жена преди много време преди 12 г. някъде. Защо избрах неподходяща ли? Дори и да усещах, че е неподходяща нямах голям избор. Не съм грозен не съм дебел, просто съм по-скромен и срамежлив като цяло, което е голям проблем. Понякога предизвиквам себе си за да се отърва от това, но не винаги става. Трудно създавам нови запознанства, не знам и къде да ги намеря. На работа може би, не става работя дистанционно. Времето си минава и аз все повече се отказвам от мечтата за семейството. Може би така трябва, но тази самота вече ми идва в повече. Мисля че само това ми е нужно за да съм щастлив. Семейство и някой друг приятел. Но не можеш просто да излезеш и да намериш приятели нали? Имах преди време, но се местих да живея на нови места, после се върнах, а приятелите също се бяха изместили.
Не ползвам социалните мрежи. Не мисля че са полезни, хората там само се хвалят или пишат глупави коментари, пробвал съм ги и не си струват, загуба на време са. Като си спомня като бях малък имахме съседи с които си ходихме на гости, сега го няма това, никой не те кани, имам чувството, че и хората не са така гостоприемни. А може би са, но аз не ги познавам, не знам.
А вие как намирате хора, как се запознавате. Някакъв съвет? В малък град съм с около 20000 жителя и като гледам повечето са застаряващо население :(

Семейство приятели