Здравейте,приятели,проблемът ми е следният: Преди години,когато ходех на училище имах 2 много добри приятелки-бяхме неразделни,ходехме навсякъде заедно и си споделяхме всичко.Едната е доста по малка от мен,а другата беше малко смотаничка и всички я гавреха в училище и аз реших да и помогна,защото уж се водех отраканата и ѝ давах съвети и какво ли не(все пак младежка възраст,нали знаете-смотани,готини..).Между другото успях.По малко по малко тя стана красавица,харесваха я момчетата,намери си гаджета и т.н.Бях много весела,че съм помогнала някак на някого и че тя е щастлива,все пак ми беше приятелка.А с другата имахме някак особена връзка,тя беше много привързана към мен,а след това и аз към нея,казвахме си колко се обичаме,постоянно прегръдки,целувки...тя ми беше много миличка.Незнам дали има смисъл да задълбавам още,затова давам нататък.После обаче нещо и двете кривнаха от пътя,взеха да спят с момчетата наред.Това ми правеше впечатление,но никога нищо не съм казвала по въпроса...Мина известно време(може би 2 години приятелство)и аз се преместих да живея на друго място и като че ли се отчуждихме-първо едната спря да ме търси,питах другата какво се е случило,тя обръщаше глава и казваше "незнам",после и тя спря да ме търси,само аз ги търсех и едва ли не ги молех да излизаме.Не веднъж,но поотделно,съм ги питала какво става,има ли проблем,а те казват"не" и толкова.И ето-минават повече от 5 години,всеки е пораснал,вече не сме деца,а ако изобщо се засечем по улиците даже не се поздравяваме.На мен пък продължава да ми е мъчно,за тези 5 години не спирам да се питам къде сгреших,някой път сънувам че всичко се е оправило,а като се събудя плача,защото сънят ми е далеч от истината.Просто не ми беше лесно толкова време да съм далеч от хора,с които сме се обичали и то дори без да имам вина,а и да имам-незнам каква е!!!Наскоро ги видях в един сайт и писах ту на едната-ту на другата,а те са студени към мен,не искат да ми пишат,даже едната спря.Просто исках по малко-по малко да започнем отначало и просто невинен разговор,та нали уж вече сме големи и не ни вълнуват лапешки глупости...май само аз мисля така.Приятели,дайте ми някакъв съвет или кажете нещо от личен опит,или ми помогнете как да превъзмогна факта,че те не искат да ме виждат и да си говорят с мен и просто да ги забравя и да продължа напред(понякога си мисля,че не искам нищо друго от тях,а само да ми кажат защо ме "мразят" така).Освен това скоро ми предстои да се преместя да живея в друга държава и може би няма да се върна,това значи никога повече да не се видим,дори казах това на едната,а тя не реагира никак.Очаквам вашите съвети-много ще ми помогнат!

проблеми приятелство отчуждение