Може би това не е най-подходящото място да си изкажа притесненията и да си задам въпросите след всичката простотия, на която се начетох, но все пак ще попитам. Приятеля ми беше наркоман. И частта от изречението "беше" ме притеснява. Всеки е чувал, че няма бивши наркомани. Когато се запознахме, преди няколко месеца 7 беше на хероин, венозно. Аз първоначално не знаех, но разбрах много бързо естествено и исках да побягна с писъци, като дявол от тамян. Обаче беше най-милия човек на света и наистина гледаше къде ще ми стъпят краченцата за да ми сложи чехличките отдолу. Казах му, че знам и че ако продължава да се друса ще ме загуби и той спря (!!!) От раз спря. Каза ми, че не иска да се виждаме 1 седмица и след тая една седмица беше абсолютно адекватен, добре... само беше изморен. Знам, че момичето, с което е ходил 8 години е скъсало с него заради хероина. (Прерових му телефона. Много долно от моя страна.) Бил е 6 години на хероин (уж! Разбрах от други хора.) и се отказа заради мен. Сега съм сигурна, че не се друса. Ходи си на работа, адекватен е. Обаче всеки път като му видя очите зачервени и първото, което си мисля е, че може да "има нещо", а не че е пил 2 бири с колегите му. Каза ми, че няма да почне пак, защото не иска да провали това между нас. Обаче колкото и да искам не мога да му повярвам и не мога да се отпусна Моля ви, пишете само смислени коментари, без пуберски изказвания "Много си тъпа" и т.н. Важно ми е! Всичките ми приятелки имат отношение и не могат да дадат безпристрастно мнение, не мога да говоря с тях... :(