Позволих си да измисля едно стихотворение за тези, които изтезават тялото си с алкохол, заради душевната си слабост. Стани, стани юнак балканси, от запой дълбок се събуди, срещу махмурлука кански себе си ти поведи! Че 3 литра ракия изсипа в своя хранопровод кой те беше карал насила да бъдеш такъв идиот. И тъй черния ти дроб много претърпя но стига толкоз да търпи защото ти съвсем се оля, честито, цироза придоби! Докога, братко, с таз ракия, Защо не пробва с бира? Май с точилка трябва да те бия, за да разбереш какво бива и какво не бива. Да станеш от земята бърже, повръщаното ти да измия ех да има някой да ме върже да ме спре да не те набия.

алкохол стихотворение