Аз съм мъж на 24 години, в момента нямам нито 1 приятел, всички около мен за завистливи и злобни и ми мислят злото... Роднините ми, колегите ми в работата, познати в моя квартал, "приятели" - все читави хора, които съм отдалечил от себе си, понеже когато постигна някакъв успех, злобно и завистливо започват да ме гледат с други очи, а аз усещам и виждам през маската, която си слагат... Всички знаем, че българите по принцип са невероятно злобни, завистливи и отвратителни и когато някои постига успех, всички си поставят за цел да го препънат и да го върнат по-долу, където е бил преди това... Ще посоча елементарен пример от съвсем скоро: Една банка ми отпусна кредит, с които си купих кола на старо... Резултат - завидяха ми на кредита, на колата, дори някои ми е издрал с ключове вратите... Все едно няма да изплащам кредит, а съм намерил парите на улицата, колата не е на 13 години, а от магазина чисто нова т.н. Аз винаги съм бил амбициозен и съм си поставял малки и по-големи цели, които в повечето случаи съм постигал... А хората, с който ме е сблъскал живота винаги са се дразнели на желанието ми за успехи и амбициите и ме намразват, когато ме опознаят по-добре, и разберат, че е въпрос на време, желанията, мечтите и плановете, които правя, да се осъществят. Мисля, че основният проблем на Бай Ганьо Балкански е това, че когато някои постига нещо, той не се амбицира да го постигне и той, ами има за цел да го спъне и да блокира пътя му доколкото може. "Не е важно аз дали съм добре, важно е комшията да е зле"... От там идва всичко :-(

завист мечти желания