Аз съм в същото положение, както автора на статията...Гния като куче в една канцелария по 9 часа на ден от понеделник до петък и свободното ми време и разпределено до секунда и пак не ми стига. Усещам как животът си минава, а аз нямам никакво развитие. Искам да работя максимум по 2 часа на ден, защото повече не мога да издържа. Мразя да работя!!!!

Първо, ако си млад има време да започнеш нещо друго. Помисли какво ти харесва и се усъвършенствай и си намери хубава работа.

Ако си млад имаш достатъчно време да започнеш да се занимаваш с това, което искаш. Просто учи или търси работа свързана с това нещо. Нормално е като работиш нещо, само заради парите да се чувстваш зле и не на място.

Въпросът е какъв съвет очакваш , след като слагаш на кантар работата и себе си. Щом не се чувстваш добре оценена потърси друга работа , макар че в България трудно някой може да се почувства оценен.

Ами,човек винаги трябва да има резервен план.Ми ако утре ей така те извика шефа и те уволни ? Тогава какво ? А пазара кипи от оферти за работа,избери си някоя според образованието и възможностите ти и започни :) това е моят съвет .

Здр!Явно те усещат че си се вкопчила в работата и няма смисъл да ти увеличават заплатата.Ако трябва да бъда честен и аз не бих увеличил заплатата на някой които не е искал такова увеличение и го е страх да напусне... Кажи ми една логична причина за това увеличение.Когато започнеш да се уважаваш, другите също ще започнат да те уважават и когато решиш че си достатачно умна и кадърна ще кажеш на шефа си че напускаш и няма да се притесняваш че ще стоиш без работа.Шефа ти от своя страна ще ти предложи увеличение на заплатата или други бонуси за да те запази - все пак обучени и кадърни хора не се намират под път и над път и му е ясно че ще се завартят поне 2-3 докато попадне на подходящата която да те смени и ще загуби маса време да ги обучава и нерви и в крайна сметка и те ще му искат повече пари.Не се притеснявай да искаш това което заслужаваш и не се страхувай от това да си без работа - има много по страшни неща,а работа както е писал някой има много, може да се окаже след време, че си направила най-добрия си ход като си напуснала.Успех! П.С. И не забравяй - всеки заслужава съдбата си малко или много, не търси причините в другите, обикновено те са в нас самите! Не искам да те обидя, а да те насоча да се промениш в правилната посока, да не се страхуваш и да си отстояваш интересите.

Баща ти е за бой повече от тебе. Ако моят син се напие така, че да го оправят в токсикологията, след това ще лежи поне още месец в реанимация, защото ще го вържа за врата на балконския парапет и ще скъсам кожения си колан в гърба му! После ще види джобни пари чак за абитуриентската, а за 10 минути закъснение след училище ще повтарям лечението с колана!

До последния коментирал: в библията е записано, че който жали пръчката, не жали детето си. Има деца, които разбират от дума и няма нужда да се възпитават с бой. Но има и такива, дето ако не ги пребиваш поне по веднъж на месец, започват да се мислят за много велики и трябва да им се напомня къде им е мястото, кой ги е създал и кой ги храни. И ако ги биеш редовно и не ги оставяш да хайманосват, един ден ще ти целуват ръка от благодарност, че си ги вкарал в пътя и си ги направил хора. А ако трепериш да не ги травмираш и ги оставиш да правят каквото си искат, стават пълни боклуци и ако не умрат от свръхдоза, цял живот после търкат наровете в затвора и ровят контейнерите за коричка хляб.

Или ще те обвиняват цял живот за ужасното детство. Естествено, ако имат куража да те погледнат в очите след всичката болка и унижение, които си им донесъл. Помисли върху това.

Спри пиенето, изгони алкохолика, намери си работа и/или свястно гадже и си живей живота!

След като човек не е щастлив трябва да размисли и да продължи напред!

Избери това което ти искаш. Защото после не твоите родители ще ходят да учат нали :) Така че ако искаш скандинавистика отивай без да се маеш избора си е твой :)

По-добре е да ги съчетаеш - иди в някоя скандинавска страна да учиш медицина. Така и агнето цяло, и вълка е сит. Плюс това вашите няма да ти натякват и да създават проблеми, просто защото вече ще си далеч от тях. Разбира се, трябва да следваш твоите желания преди всичко.

Трябва сам да решиш, най-добре да разгледаш възможностите и да избереш някоя по-обща специалност ако не си сигурен какво искаш да следваш. Скандинавистиката според мен става, защото дори да искаш да си смениш професията, 2 3 езика винаги ще са ти в помощ :Р Друг е вече въпроса че приемат адски малко хора, мисля че бройката беше нещо от сорта на 12на.

Много ясно че скандинавистика. Няма да си доволен ако учиш нещо което са ти наложили, а после помисли с какво желание ще го работиш (медицината).