Отивам на пазара да купя зеленчуци. Тате мебеше съветвал за тях. Нямах стотинки достатъчно. Вмество 25 и дадох 18. Гледам или участвам в дейността - пътуеване със странен самолет някъде си. Трявба да се приземим и пилото каза че ще кацнема на нещо си - името дет каза не го помня. При съприкосновението със земя, кораба почна да се тътри и заседна в неравност. Веднага след това предницата се откъсна и полетя надолу. мина през леда, във вода и излезе на повърхността. Мястото беше с терен от лед. В дома на приателка съм на гости след 21 часа. Баща и идва и казва до колко трябва да приключим. Тя ми показава заглавия на пц игри в тях. Аз си избирам. Игрите бяха подредени в/у мтална конструкция, която се спускаше от тавана. Поисках да правя сеск с нея и тя попита : Свободен ли си? Aз : Не. Говорихме за лината ми приятелка. Тя : Би ли умрял за нея. Аз : Не. Бих се жертвал в границите на разумното. Отново упорствах против отказа и. Тя : Ще загубиш и приятелството ми, ако не спреш. Спрях. Баща и дойде и каза че е време да приключваме. Ива : Неее, той ми е гост! Дядо ми се обажда : Клини ми когато нещото мине през небето на Варна. Всяка години летящ обект (л.о) минава през цяла Б-я. Традиция е. След малко идва л.о. и прави няколко заходи из варна. Изстреля във въздуха дискове за атракция. със него имаше придружаващ кораб - л.о. Спомних си че предната години беше балон. Виждам как се приземява сегашния л.о. - беше във форма на глава - жълта глава и се приземи тромаво. Обаче реално не се бе приземил. Представял съм си, гледал съм видео или нз. гледам си от балкона как пътя се плъзга и под него излиза оръди и почва да обстрелва главата.появи се и оръди от някъв блок. Това вече не беше атракция. Знаех че е нападение на УФО. Глас представи руския кораб, който придружаваше главата. Той бе точно пред балкона. Запоана да се извърта мн. бързо. Извъртя се като летящ блок и май видях екипажа в него. Кораба Беше голям колкото - 1-2 етажа. Изстреля нещо на терасата и аз затворих вратата. Беше прозрачна материя ко ято се деформираше и искаше да влезе. Избягах и тъкмо да си тръгна от нас и завиках силно : Мамо, тате бягайте бързо нападат ни извън земни, на балкона има паяци. Повторих. Майка ми се осъзна най накрая и отиде да размърда тате. Избагахме. Отидохме на етажа на Пламен от 2 ет. Звъннахме. Да се скрием някъде все пак. Вратата бе с прорез за за огледало и огледало в мего. Видя женска фигура да стои в жългия коридор. След малко ни отвориха 2 деца. Аз : пламен тък ли е? След малко дойде Х (познат на баща ми) и попита какво става. Нещо не беше наред. Пламен тъкмо идваше към нас, когато беше хванат и забиха нещо в гърлото му. Беше капан. За тате предполагам. В нас сме. Сякаш горното е било сън. Питам мама спомня ли си да е имало паяци. Тя : Не но, имаше италианска хл******рка. Попитах я и за друго, но не помня кво. И него отрeче.