Е,здравейте и от мен.Аз съм поредното момиче на 14,което не си знае чувствата.За пореден път ще разкажа тази история на някого.Предупреждавам,че е ужасно дълга.И така,всичко започна преди една година.Тогава с приятеля ми,с който съм и до днес,ходихме от скоро-4 месеца.Един ден отидох в град,който обичам.От този град имам две приятелки и отидох да се видя с тях.По-точно с едната.Да,но тя имаше уговорка с компанията си след два часа.Щяха да ходят да пият.Аз естествено нямах нищо против да изпия известно количество бира с непознати хорица и се навих да ме запознае с компанията си.Всичко добре,стояхме си на уговореното място,аз се запознавах с нови хора,когато телефонът ми звънна.Беше гаджато ми.Тогава все още не му бях свикнала на трудния характер и му казах нещо от сорта на"Аами мило,отивам ей ся да пия с едни напълно непознати хора".При което той побесня и ми забрани да пия.Аз есествено реагирах остро и се скарахме.Последваха 6-7 злобни смс-а и от двете страни.Но както и да е.Бях седнала на земята и пушех доста замислена,когато чух приятелката ми да казва "Пази се от обувките му".Аз се огледах и видях пред себе си някакви кубинки.Погледнах нагоре и видях някакво момче,което се усмихна,подаде ръка и се представи.Аз също се представих и стиснах ръката му.След това той изчезна някъде и аз си останах на земята да пуша.По едно време приятелката ми каза "Ставай,тръгваме" и аз станах.По пътя се запознавах с още хора.Стигнахме до мястото,където щяхме да пием."Вкарах"пари за бира и седнах на една пейка,където се заприказвах с едни други момчета.Дойде и другата ми приятелка,тръгнах с нея и още 3 момичета към Макдоналдс и така нататък,и така нататък.Тъкмо се бях върнала на мястото,когато последва нова вълна от злобни есемеси.Аз стоях на една пейка,отново пушех и отново бях замислена.Нито една от двете ми приятелки не дойде да пита какво ми е,затова на мен ми стана още по-кофти.Но тогава момчето с кубинките дойде.Гушна ме(в смисъл приятелски),попита ме какво ми е,успокои ме.Така с него се заприказвахме за музика,за наркотици...За мен това беше напълно нормално,защото 99% от приятелите ми са момчета.Но изведнъж стана нещо...усетих,че задържам погледа си върху него прекалено дълго,а когато ми каза,че някъв скин искал да го бие искрено се притесних.Естествено,дойде с мен и приятелката ми да ме изпратят на гарата.Гушнах нея за чао-нормално.Гушнах и него.Усетих как не искам да го пускам.Такаа...естествено като се върнах в града ми осъзнах,че съм зверски хлътнала по него.Гаджето ми се държа като пълен кретен,което още повече засили чувствата ми към Милен(не се казва така,но отсега нататък ще наричам момчето с кубинките така за улеснение).Така,но аз и моята голяма уста пак се издънихме.Разказах на моя приятелка за Милен,а тя ме издънила на гаджето ми(ето защо предпочитам момчетата за приятели).Така че той разбра за всичко и ми забрани да ходя в града на Милен.Дори искаше да ходи да го бие.Все тая.Аз естествено положих огромни усилия да си го избия от главата.И успях.За около седмица.Тогава се почнаха сънищата ми.Аз и Милен,поставени във всякакви възможни сценарии,но накрая всичко свършваше с целувка,а понякога и със секс(изключително рядко).Когато се събуждах плачех,защото се чувствах,все едно съм изневерила на гаджето си.Често обаче мислех за Милен,усещах,че ми липсва,особено,когато бях тъжна.Около година мислех за него и го сънувах почти всяка нощ.Виждали сме се 4 пъти.Пишем си отскоро...Поддържаме някаква връзка...Но вече не знам какво чувствам.Обичам гаджето си,и то много,но не мога да опиша как се чувствам,когато Милен застане пред мен.Започвам да говоря толкова бързо,че чак зеаквам.Паля цигарите една след друга,постоянно се усмихвам...ужасно притеснена и щастлива,с две думи...Това е общо взето.Просто имах нужда за пореден път да разкажа тази история =/