На 46 години съм и наскоро започнах да пиша стихове. Едно от тях бих искал да споделя с вас. То дойде при мен в късна нощ, когато всичко беше тихо, а мислите ми не ми даваха покой:

"Сенки"

Тишината крещи в празната стая,
сенки танцуват край стара врата.
Минало шепне, забравени дни,
прошепва истории, които боли.

Дали ще намеря пътя си сам,
или ще остана в безкраен капан?
Сенките пазят спомени стари,
но искат ли те душата да сварят?

Търся надежда в мрака студен,
пламъкът слаб, но все още е в мен.

Може би не е съвършено, но е мое. Писането ми помага да разбера себе си и света около мен. Надявам се и на вас да донесе нещо – било то утеха или вдъхновение.

стихотворение