Здравейте, това което искам да споделя с вас ме измъчва вече почти година. Имам приятел с когото вече сме заедно от 5 години. Момчето си е доста красиво и е обект на желание на доста жени. В началото на връзката ни той се опита да спи с най добрата ми приятелка, за щастие тя наистина ми се оказа приятелка. Простих и продължихме напред въпреки че очаквах следваща издънка. С течение на времето връзката ни се задълбочи, но аз някак си не можех да му имам доверие. На втората година научих че в началото на връзката ни( 6- 7 месец ) ми е езневирил с моя колежка. Разделихме се, той продължава да ме търси и не след дълго бях пак с него. Казвах си добре това е било в началото надявах се че няма да се случи. Но бях вече много наранена, болеше ме и исках да си отмъстя. Не след дълго със С. заминахме за чужбина. Там дойде да работи негов познат от детсвото който аз бегло познавах. С М. станахме много близки, работехме по цял ден само двамата. Сближихме се , знаех че не съм му безразлична. Преспах с него само с идеята да си отмъстя. Имахме известно време връзка след което аз му казаах че не мога да оставя С. Той обаче не искаше да го приеме, търсеше ме постоянно, работехме заедно и не можех да избягам от него. Разбрах че така няма да стане и помолих С. да се приберем за малко в България. Прибрахме се но тук установих че се беше получило едно голямо отдалечаване между нас. Започнах пак да го ревнувам той се сърдеше и само се карахме. На косъм почти не се разделихме. След месец заминахме пак. М. беше още там и не се беше отказал от мен. Не успях да устоя дълго, от една страна бях наранена, от друга ми липсваше нежността и вниманието което не получавах от С. Започнахме пак да се виждаме. Стана така че С. трябваше да се прибере в България по здравословни причини. Тогава връзката ми с М. започна да се задълбочава, усещах че се влюбвам, той ми говореше да избягаме, да бъдем заедно. През цялото време обаче си мислех че няма смелост да оставя С.Така след 3 месеца със М. също се прибрахме в България. Трябваше да избирам Исках,наистина се молех С. да ми даде повод да се скараме но той през цялото време ми говореше колко много съм му липсвала и колко неща е осъзнал за тези 3 м. Не можах да си тръгна от него, прекалено много неща ни свързваха, нямах сила да го оставя. Скъсах с М. Той обаче не спиаше да ме търси, аз исках да го забравя но той не ми даваше тази възможност. Не след дълго С замина отново. Видяхме се със М и отново започнахме да правим планове как да сме заедно. Обещах му че ще оставя С. че ще отида да живея при него. Аз обаче така и не мога да се реша да го направя. Моля ви дайте ми съвет не мог повече така да продължавам. Така е вече почти година. Кое да избера, сигурносттта която ми дава С. или да започна наново с М. Да застана зад това което сме постигнали в чужбина с С. или да загърбя тези години в които сме градили всичко заедно. Да продължавам да живея с мисълта че ме лъжат или да избера доверието което имам към М. Моля ви дайте ми съвет. На 23 години съм, мисля че е абсурдно на тези години да попадна в такава ситуация.

връзка доверие влюбване работа изневяра