Здравейте! Не знам дали искам съвет, мнение или само искам да го споделя. Просто сядам да пиша.Преди шест години (2002) на Коледа в сайт за запознанства срещнах един мъж. След два лафа и половина, на следващия ден се срещнахме. Излизахме на срещи близо две седмици. Опознавахме се. Определено не му бях безразлична. Прекарвахме по 12-15 часа заедно, говорехме на какви ли не теми... и един ден както предишните, той ме изпрати до нас, но следващия ден не се появи. Звънях му, но GSM му беше изключен, а на домашния, майка му ми каза, че го няма и не се е прибирал. Следващият един месец ни вест-ни кост от него. През това време си направих в същия сайт друг профил и му писах. След едноседмична кореспонденция там, разбрах че знае, че съм аз и изтрих профила... не знам защо. Тогава ми хрумна да му направя подарък-изненада-закачка. Не съм от най-смелите, затова помолих една приятелка да я поднесе. Ефекта бе мигновен, но не бе това което ми се искаше.... и той пак изчезна от хоризонта. Правех какви ли не опити да се видим, но не ставаше. Тогава ми хрумна друга идея. Да се добера до него чрез работата му. И стана.В началото не уцелих вярната агенция, но получих от другите много информация за него.В края на лятото шанса ми се усмихна. Извикаха ме там, където беше той и то за три дни. Когато ме видя много се изненада. Интересното бе, че около нас имаше още около 150-200 души, повечето от които го познаваха отдавна и му имаха страх, а аз бях новачка. Проведохме диалог, който вкара хората около нас в абсолютно недоумение за какво става дума. Вече знаех, че жените си падат по него и доста жени са минали през завивките му. Подложиха ме на разпит веднага, но на никого нито дума не казах. Тогава разбрах че съм се докоснала до една негова същност, която много хора не познават. В работата, когато говорят за него, с респект и името му е с голяма тежест. ... Хората са много приказливи и в рамките на тези три дни, разбрах много неща от които се шашнах и замаях. А то бе, последната вечер, когато ме изпрати, е отишъл на купон и така безпаметно се напил..., преспал с едно момиче, а тя след 3 седмици му сервирала че е бременна..., а бащата на девойката бил някаква клечка и натиснал нещата за брак между тях. През следващите 2 години, дочувах разни неща за неговото професионално развитие и за личния му живот. През цялото това време се засичах ме неволно или нарочно в разни сайтове за запознанства. Продължихме да се засичаме покрай работата му, но се правеше, че не се познаваме. Знаех вече, че жена му е много и болезнено ревнива, и той се пазеше. Държеше на семейството си каквото и да е, и колкото и да не беше щастлив. Уважавах го и му се възхищавах от усилията които полагаше да има щастливо семейство. Януари 2007г. разбрах, че ще се развежда. Не знаех дали да се радвам или да го жаля за разбитите му илюзии за брак. Същата година лятото, съдбата ми поднесе шанса да работя сериозно в тази среда. Единствената ми мисъл бе, че ще съм в непосредствена близост до него. Сега, покрай работата се засичаме, но както преди, при повечето срещи не си говорим. Когато трябва нещо да ми каже за работа - използва друг човек. Малко е странно, но свикнах, ако съм на работа с него, да съм под постоянно наблюдение. В мрежата също ме „наблюдава” – разглеждайки ми профилите тук и там, и разбирасе без да пише. Няма думи, само се наблюдаваме. Ако му пиша, не ми отговаря... Не знам... опитвам се да разбера какво иска от мен, какво се опитва да ми каже - подскаже, но ... не разбирам... Уморих се... и от известно време оставих нещата да се развиват както си искат... не знам нито какво да мисля, нито какво да правя, просто съм се оставила на течението

ревност бременност работа