Аз съм на 21г и до сега не съм си имала приятел незнам каква беше причината за това. Не, че не съм била харесвана, но крайният резултат беше еднакъв- всичко свършваше преди да е почнало. Мисля, че улучвам все на неподходящи или момчета които искат да забравят бившите си. Тъкмо се бях отказала от всякъкви опити да намеря половинката си и се появи- той. Както винаги животът е една игра! Първия път като го видях даже не си говорихме, но на следващия ден постоянно бяхме заедно закачахме се той е най- забавният човек когото съм познавала до сега. Той е много общителен и е душата на компанята и всички момичета му се лепят. Вечерта излизахме на дискотека и всичко беше много хубаво той обръщаше внимание само на мен всички ни гледаха и ни се радваха имаше и малко завист от страна на момичетата, които харесваха него, но това не ме интересуваше... Незнам защо му зададох въроса на колко години е сякъш това е игра на съдбата... И се оказа, че с 3 г е по- малък от мене и това ме накара да се отдръпна от него. Той постоянно ме питаше какво ми има и защо не искам да танцувам снего и аз му казах, че искам да ме остави и да не ми задава въпроси... той ме погледна в очите и ме попита дали ще съм по- спокойна, ако си тръгне и аз му отговорих положително. След това той си тръгна всички бяха много учудени и се чудеха какво става, а нещо в мен крещеше да остане. Тъкмо мислех да се прибирам след като си изпия питието давейки се в мъката ми- той се върна и незнам защо бях се зарадвала толкова много и сякъш бях на седмото небе. Той ме вдигна да танцуваме и пак играхме и по едно време ме попита защо правя така? Защо го отблъсквам? След което му признах, че ме притеснява това че е малък и той също не знаеше аз на колко години съм, но след като разбра го прие много спокойно за разлика от мен. После го накарах да излезем и да си поговорим и му казах, че това което ми е казал и всичко останало е заради алкохола, но той категорично отказваше. След това пак танцувахме, но аз реших да се прибирам с моята приятелка и той ни изпрати до изхода и ме гледаше много тъжно. Като се прибрах той ми писа, че ако ми е било неприятно да съм била казала той щял да си тръгне... И аз му написах, че той не е виновен за нищо и да не се чувства така. Сега въпреки, че не трябва да мисля за него аз го правя...Защо съдбата трябваще да ми прати човека, за когото винаги съм си мечтала, но по- малик от мен това ме побърква и ме кара да се чувствам нещастна...

любов отблъскване