Да, така е! Не мога да се откъсна от гадния алкохол, мамка му.Пропих се на 15 и сега съм вече на 29 и през цялото време съм пил малко или много. Доста пъти съм спирал защото ме дразни изобщо идеята да си губиш времето в неадекватности, но мамка му, нямам обяснение защо все се връщам към чашата и всичко ми е свързано с алкохола. Не мога да изляза и да не пия поне две бири (често е повече понеже си нося доста и не се напивам лесно).Най-много ме дразни когато нещо се влоши в живота ми и засилвам брутално наливането д******. Иначе съм си добре здравословно даже повече от нормалното и съм щастлив и влюбен и отговорен, когато се налага, но.... дойде ли почивен ден и аз да съм сам (когато жена ми я няма) се почва пиене с дни. Просто нямам обяснение защо така се наливам.Нямам някакви неприятни емоции и реално се владея да не пия до момента в който си казвам- "Ае са е почивка...дай да се отпусна с приятели" и тогава всичко се променя и се чувствам по-различно и мисля само за пиене и така карам по 3 дни без спиране. На моменти съм си казвал, че е тъпо да спра съвсем и не е проблем да си пия по бира, две на ден ама вече почвам да си мисля, че единствения вариант е просто да не пия дори гтлътка защото колкото и време да откарам така в лекичък режим винаги се стига до ужасното наливане.

алкохол пиянство